Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Знаем - обади се Каол. - Вече са в Оринт.
Дориан поклати глава.
- Това е невъзможно. Тръгнаха малко след мен. Учудвам се, че не сте ги видели да прелитат на Рун.
Мълчание.
- Цялата войска на Железни зъби още не е пристигнала в Оринт - вметна тихо Елин.
Опасно тихо.
- Преброих повече от хиляда вещици в онази, с която летях известно време - рече Дориан. - Мнозина от тях пренасяха войници. Валги.
Каол затвори очи и Ирен го стисна леко с ръка в жест на безмълвна утеха.
- От самото начало знаехме, че ще превъзхождат числено рукините - изтъкна Несрин.
- От Терасен няма да остане нищо, което рукините да защитават - обади се принц Кашин, потривайки челюстта си. - Дори
крочанките да пристигнат преди нас.
Кралицата на Терасен най-сетне се отблъсна от дървото.
- Имаме два варианта - подхвана с уверен глас въпреки ада, който ги застигаше. - Да продължим на север възможно най-бързо. И чак като стигнем в Терасен, да разберем срещу какво трябва да се борим. Вероятно ще съумея да сваля доста уивърни.
- А вторият вариант? - подкани я принцеса Хасар.
По лицето на Елин се изписа сурово изражение.
- Разполагаме с трите Ключа на Уирда. И с мен. Мога да сложа край на всичко това още сега. Или поне да извадя Ераван от играта, преди да ни открие, да намери начин да ни открадне ключовете и да господства завинаги както над нашия свят, така и над всички други.
Роуан подскочи и заклати глава. Елин обаче вдигна ръка. И дори елфическият принц се подчини.
- Решението не е само мое.
Каол проумя, че пред тях стоеше истинска кралица, а не наемната убийца, която бе извлачил от солните мини на няколко километра надолу по пътя. Не дори жената, която бе видял в Рифтхолд.
Дориан изопна рамене.
- Решението е и мое.
Бавно, съвсем бавно Елин извърна глава към него. Каол свика всичките си сили. Тя пророни с непоносимо нежен глас:
- Ти ни подсигури третия ключ. Изпълни дълга си.
- Нищо подобно - възрази Дориан и сапфирените му очи проблеснаха. - Във вените ми още тече същата кръв, същият дълг.
Каол стисна ръце в юмруци от усилието да удържи езика зад зъбите си. Роуан като че ли вършеше същото, докато двамата владетели преговаряха.
Изражението на Елин остана равнодушно - вглъбено.
- Толкова ли ти се иска да умреш?
Дориан не отстъпи.
- А на теб?
Мълчание. Съвършено мълчание се разля над поляната.
Накрая Елин сви рамене, сякаш съдбата на цели светове не беше заложена на карта.
- Който и от нас да върне ключовете в портата, това ще засегне живота на всички. Затова всички трябва да решим заедно. - Тя вирна брадичка. - Продължаваме ли похода си към войната с надеждата да стигнем Оринт навреме и тогава да унищожим ключовете... Или да унищожим ключовете още сега, след което вие да продължите на север. - И тя направи пауза, плашеща, непоносима. - Без мен.
Роуан вече трепереше - или от напъна да озапти реакциите си, или от страх.
С категоричен и спокоен глас Елин обобщи:
- Нека гласуваме.
***
Гласуване.
Роуан за пръв път чуваше толкова абсурдно хрумване.
Макар и една част от него да сияеше от гордост, задето бе избрала точно този момент да постави началото на новия свят, който бе обещала на всички.
Свят, където властта нямаше да е в ръцете на шепа деспоти, а на мнозина достойни владетели. И той се раждаше сега, с този съществен избор. С тази плачевна участ.
Всички се бяха придвижили надолу по пътя и Роуан разпозна символиката във факта, че вече стояха на кръстопътя. По-точно Дориан, Елин и Каол стояха в центъра му, на броени километри от солните мини. Където едва преди година бе започнало всичко.
Спорът продължаваше да се вихри, а ушите на Роуан бучаха глухо.
Знаеше, че трябва да падне на колене и да благодари на Дориан за третия ключ. И все пак го мразеше.
Мразеше пътя, на който ги бяха изтикали още преди хиляда години. Мразеше идеята, че трябва да направят подобен избор, след като вече се бяха борили толкова и бяха дали толкова много.
Принц Кашин обясни:
- Тръгваме срещу стохилядна вражеска армия, може би и по-голяма. Това число няма да се промени, когато затворите Портата на Уирда. Носителката на огъня ще ни е необходима в боя.
Принцеса Хасар поклати глава.
- Но е възможно армията да рухне, ако Ераван изчезне. Ако отрежем главата на звяра, тялото му може да се предаде.
- Рискът е прекалено голям - сключи челюсти Каол. - Премахването на Ераван може да помогне, но може и да не постигне нищо. Възпирането на толкова многочислена вражеска армия, навярно пълна с Валги, нетърпеливи да заемат неговото място, може да се окаже непостижимо на този етап.