Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
Той вървеше след нея. Гледаше. Обичаше да я гледа.
— Корал?
— Какво?
— Говори се, че винаги можеш да видиш онова, което поискаш. Като използваш заклинания и артефакти.
— Това са слухове — надигна се тя на лакът и го погледна в очите. — Май ще се наложи да извъртам пак стави. Това би трябвало да отучи езика да разпространява слухове.
— Моля те…
— Пошегувах се — прекъсна го Лита. Но в гласа ѝ нямаше и капка веселие.
— И какво е това нещо — тя замълча за миг, — което би искал да видиш? Или ти е нужно предсказание? Колко ще живееш? Кога и как ще умреш? Кой кон ще спечели Третогорския приз? Кого ще посочи за йерарх на Новиград избирателната колегия? С кого е в момента Йенефер?
— Лита!
— Какво те интересува?
Той й разказа за откраднатите мечове.
Проблесна мълния. И миг след това с грохот се изтърколи гръм.
Фонтанът тихичко бълбукаше, коритото му миришеше на мокри камъни. Мраморната девойка се беше вкаменила в танцувална поза, мокра и блестяща.
— Статуята и фонтанът — побърза да обясни Корал — не са признак на любовта ми към претенциозния кич или на склонността ми да следвам снобската мода. Те имат по-конкретна цел. Статуята представлява самата мен. В миниатюра. Когато бях дванайсетгодишна.
— Кой би могъл тогава да предположи, че ще станеш такава красавица.
— Това е много важен за мен магически артефакт. Самият фонтан, по-точно водата, ми служи за дивинации. Нали знаеш какво е дивинация?
— В общи линии.
— Кражбата на оръжията ти се е случила преди около десетина дни. За разчитане и анализ на събития от миналото, дори такива, които са се случили много отдавна, най-добър и надежден метод се явява онейромантията, но за нея е нужно да се притежава сравнително редкият талант на ясновидец, какъвто аз нямам. Сортилегията, или клеромантията, със сигурност няма да ни помогне, също както и пиромантията или аеромантията, които са по-ефективни при отгатването на съдбите на хората, при условие че има нещо, което да принадлежи на тези хора: коса, нокти, части от облеклото или нещо подобно. За предмети, в нашия случай мечове, това е неприложимо. Затова — Лита отметна от челото си един риж кичур — остава дивинацията. Тя, както сигурно знаеш, позволява да се виждат и предсказват бъдещи събития. Ще ни помогнат стихиите, защото вече започна сезонът на бурите. Ще комбинираме дивинация с церауноскопия. Ела тук. Хвани ме за ръката и не я пускай. Наведи се и погледни във водата, но в никакъв случай не се докосвай до нея. Концентрирай се. Мисли за мечовете си! Интензивно си мисли за тях!
Той я чу как рецитира заклинание. Водата в коритото на фонтана реагира веднага, с всяка фраза от изричаната формула тя се вълнуваше и пенеше все повече и повече. От дъното започнаха да се издигат големи мехури.
Водата се успокои и помътня. После съвсем се избистри.
От дълбините гледаха тъмни теменужени очи. Над раменете падаха мастиленочерни къдри, блестяха, отразяваха светлината като паунови пера, виеха се и се вълнуваха при всяко движение…
— За мечовете — напомни Корал тихо и ядно. — Трябва да мислиш за мечовете.
Водата се завихри и чернокосата жена с теменужените очи изчезна във вихъра. Гералт тихо въздъхна.
— За мечовете — изсъска Корал. — Не за нея.
Тя произнесе поредното заклинание под проблеснала мълния. Статуята във фонтана засия с млечна светлина и водата отново се успокои и стана прозрачна. И тогава той видя.
Своя меч. Докосващата го ръка. Пръстените на пръстите.
…от метеорит. Добре балансиран, тежестта на острието е равна на тежестта на ефеса…
Вторият меч. Сребърен. Същата ръка.
…стоманената сърцевина, обкована със сребро… По цялата дължина на острието са изрисувани рунически символи…
— Виждам ги — звучно прошепна той и стисна ръката на Лита. — Виждам мечовете ми… Всъщност…
— Замълчи. — Тя му отвърна с още по-силно стискане. — Мълчи и се концентрирай.
Мечовете изчезнаха. Вместо тях той видя черна гора. Каменен дворец. Скали, една от скалите…
…огромна, извисяваща се над останалите, висока и стройна… Изваяна от ветровете в чудновата форма…
Водата се разпени.
Прошарен мъж с благородни черти на лицето, облечен в черен кадифен кафтан и жилетка от златен брокат, опрял двете си ръце на трибуна от червено дърво.
— Предмет номер десет — обявява гръмко той. — Абсолютно уникална, невероятна находка, два вещерски меча…
Голям черен котарак се върти на място, опитва се да достигне с лапа поклащащия се над него медальон, окачен на верижка. Златният овален медальон е инкрустиран с емайл, син делфин nageant.