Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Не. Моля те. Моля те, не. Не бива така.
Гералт би поритал побойника още, защото добре знаеше кое не бива, кое бива и кое си трябва. И не беше свикнал да слуша никого по тези въпроси, особено пък хора, които никога не са ги ритали.
— Моля те — повтори Мозаик. — Не си го изкарвай на него. Заради мен. Заради нея. И заради това, че самият ти си в безизходица.
Той я послуша. Хвана я за раменете. И я погледна в очите.
— Отивам при твоята господарка — рече той твърдо.
— Това не е добре — поклати глава тя. — Ще има последствия.
— За теб?
— Не. Не за мен.
Глава седма
Диви нощи — диви нощи!
Ако бях с тебе тук,
дивите нощи щяха
да бъдат нашия лукс!
Емили Дикинсън
(превод Цветан Стоянов)
И всеки ден наново изпълнявам своя безполезен
дълг, докосвам я и тук, и там —
аз мястото си знам.
Целувам отворената ѝ уста и хваля красотата ѝ,
а хората ме наричат в очите предател.
Ленард Коен
Бедрото на магьосницата се красеше от изкусна, приказно сложна и цветиста татуировка, която изобразяваше в подробности ивичеста риба с ярки цветове.
Nil admirari[12], помисли си вещерът. Nil admirari.
— Не мога да повярвам на очите си — каза Лита Нейд.
За онова, което се беше случило и че се бе случило така, както се беше случило, бе виновен само той и никой друг. Край пътя към вилата на магьосницата имаше градина и той не издържа на съблазънта да откъсне една от растящите в лехите фрезии. Помнеше аромата, който доминираше в парфюма ѝ.
— Не мога да повярвам на очите си — повтори застаналата на вратата Лита. Беше му отворила сама, тромавият портиер го нямаше. Може би имаше почивен ден.
— Дошъл си, предполагам, за да ми се скараш заради ръката на Мозаик. И ми носиш цвете. Бяла фрезия. Влизай, че ще произведеш сензация и целият град ще се напълни със слухове. Мъж с цвете на прага ми! Най-старите не помнят да са виждали такова нещо.
Беше облякла свободна черна рокля от коприна и шифон, по която и при най-малкото движение на въздуха пробягваха леки вълни. Вещерът стоеше, гледаше, стиснал фрезията в протегнатата си ръка, опитваше се да се усмихне, но не можеше. Nil admirari, не спираше да си повтаря наум максимата, която помнеше от Оксенфурт, университета, в който я беше прочел на табела над входа към катедрата по философия.
— Не ми се карай. — Тя взе фрезията от пръстите му. — Ще оправя ръката на момичето веднага щом се прибере. Безболезнено. Може би даже ще се извиня. Ще се извиня пред теб. Само не ми се карай.
Той поклати глава и отново се опита да се усмихне. Не се получи.
— Интересно — тя приближи фрезията до лицето си и впи в него нефритените си очи, — дали ти е позната символиката на цветята? И техният таен език? Знаеш ли какво означава тази фрезия и напълно съзнателно ли ми предаваш посланието ѝ? Или си взел това цвете напълно случайно, а посланието е… Подсъзнателно?
Nil admirari.
— Но това няма значение. — Тя се приближи съвсем близо до него. — Или защото ясно, съзнателно и целенасочено ми сигнализираш какво искаш… Или скриваш желанието, което издава подсъзнанието ти. И в двата случая трябва да ти благодаря. За цветето. И за онова, което ми казва то. Благодаря. Ще ти се отблагодаря. С подарък или по някакъв друг начин. Ето това шнурче… Дръпни го. По-смело.
Какво правя, помисли си той, докато дърпаше. Плетеното шнурче плавно се изниза през поредицата от дупки. До самия край. И после коприната и шифонът се стекоха от Лита като вода и меко се свлякоха около глезените ѝ. Той затвори за миг очи, голотата ѝ го порази като внезапно припламване на светлина. Какво правя, мислеше си той, докато я прегръщаше през шията. Какво правя, мислеше той, докато усещаше вкуса на кораловото червило на устните ѝ. Онова, което правя, е абсолютно лишено от смисъл, мислеше той, докато внимателно я насочваше към скрина във вътрешния двор и я настаняваше върху малахитовия плот.
12
Не се учудвай на нищо (лат.). — Б. пр.