Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Здрасти, Лютиче — каза той и седна пред тях на нещо, наподобяващо трон, но изплетено от клони. — Моите уважения, господин Гералт от Ривия.
Преподобният Пирал Прат, който беше смятан — не без основание — за ръководител на организираната престъпност в целия район, изглеждаше като пенсиониран търговец на текстил. На пикник на пенсионирани търговци на текстил не би се набивал на очи и на никого не би му хрумнало, че е извън бранша. Поне ако се гледа отдалеч. Взирането по-отблизо позволяваше да се забележат в Пирал Прат неща, нехарактерни за търговците на текстил. Стара избледняла рана от удар с нож върху скулата. Недобра и зловеща гримаса на тънките устни. Светли, жълтеникави очи, неподвижни като на питон.
Дълго време никой не прекъсваше мълчанието. Някъде иззад стената долиташе музика, чуваше се глъчка.
— Радвам се да ви видя и приветствам и двамата — каза най-накрая Пирал Прат. В гласа му ясно се долавяше старата и нездрава любов към евтиния и лошо дестилиран алкохол. — На теб особено се радвам, певецо. — Преподобният се усмихна на Лютичето. — Не сме се виждали от сватбата на моята внучка, която ти така украси с изпълнението си. Тъкмо си мислех за теб, понеже поредната ми внучка нещо напира да се омъжва. Вярвам, че заради старото ни приятелство и този път няма да ми откажеш. Е? Ще пееш ли на сватбата? Няма да ме караш да те моля толкова дълго, колкото предишния път, нали? И няма да се наложи… да те убеждавам?
— Ще пея, ще пея — побърза да го успокои Лютичето, леко пребледнял.
— А днес — продължи Прат, — предполагам, наминаваш да се поинтересуваш как съм със здравето? Хич не ми е добре здравето.
Лютичето и Гералт се сдържаха от коментар. Огроджуджето вонеше на мускус. Пирал Прат въздъхна тежко и обясни:
— Имам язва на стомаха и анорексия, разкошната трапеза вече не е за мен. Откриха ми и болест на черния дроб и ми забраниха да пия. Докарах си и дископатия, както на шийните, така и на кръстните прешлени, така че край с лова и с другите екстремни спортове. За лекарства и лечение отиват куп пари, които преди това обикновено харчех за хазартни игри. Виж, пищялката ми още става, но колко труд трябва да се положи, за да стане! Повече грижи, отколкото удоволствие… И какво ми остава? А?
— Политиката?
Пирал Прат се засмя така, че му се разтърси чак пискюлът на феса.
— Браво, Лютиче. Както винаги, точно в целта. Политиката, о, да, това е точното нещо за мен. Отначало нямах интерес към нея. Отначало исках да се занимавам с проституция и да инвестирам в публични домове. Навъртах се сред политиците и познавах мнозина от тях. Убедих се, че е по-добре да си имаш работа с курви, защото курвите поне имат някаква чест и някакви принципи. От друга страна, от бардака не се управлява толкова добре, колкото от кметството. А ми се искаше да управлявам, ако не целия свят, то поне областта. Една древна мъдрост гласи: ако не можеш да ги унищожиш, присъедини се към тях…
Той помълча и погледна към шезлонга, като изопна шия.
— Не се преструвайте, момичета! — извика. — Не се преструвайте! Хайде, повече жар! Хмм… За какво говорех?
— За политиката.
— А, да. Ами политиката си е политика, а на теб, вещерю, са ти откраднали прочутите мечове. Не е ли това причината, поради която имам честта да ви приветствам?
— Това е.
— Откраднати мечове — поклати глава Прат. — Болезнена загуба, предполагам? Ясно, че е болезнена. И незаменима. Ха, винаги съм казвал, че Керак гъмжи от крадци. Местните хора, както всички знаят, крадат при най-малка възможност всичко, което не е заковано здраво с пирони. А за в случай, че е заковано, носят със себе си лост.
Той направи кратка пауза и попита:
— Надявам се, че се води разследване? Феран дьо Летенхоф се труди? Но ще ви кажа истината в очите, господа. Не бива да се очакват чудеса от Феран. Без да се обиждаш, Лютиче, но щеше да е по-добре твоят роднина да е счетоводител, отколкото следовател. У него няма нищо освен книги, кодекси, параграфи, устави и онези негови доказателства, доказателства и още веднъж доказателства. Като в онзи виц за козата и зелката. Не го ли знаете? Веднъж затворили заедно една коза и една зелка. На сутринта от зелката няма и следа, а на козата изпражненията зелени. Но няма доказателства и няма свидетели, затова делото е закрито: causa finita. Не искам да съм лош пророк, вещерю Гералт, но делото за кражбата на твоите мечове може да има подобен завършек.