Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Всичко е наред. Не си очаквала, че в живота ти ще има подобни инциденти.
Тя леко му се усмихна:
— Не. Мисля, че не — тя поклати глава: — Какво става отвън?
— От столицата е пристигнал пратеник — отвърна спокойно Арарис и отпусна ръка. — Нейна светлост моли да се присъединиш към нея в кабинета й възможно най-скоро. Не знам нищо повече.
Исана се огледа и въздъхна. После внимателно прибра меча си. След като няколко пъти се поряза, тя се беше научила да уважава острието.
— Изглеждам смешно.
— Изглеждаш като човек, който се отнася сериозно към живота си — поправи я Арарис.
Той се обърна, когато чу звук на стъпки отвън. Всичко около тях кипеше и увеличаването на броя на гласовете, заедно с отварящи и затварящи се врати, свидетелстваше за все по-нарастващата активност във владението на Плацида.
— Честно казано, милейди, тази суматоха е идеална за ново нападение. Ще се радвам да ви видя с броня, когато се движите по коридорите.
— Добре — каза Исана. — Тогава да не губим повече време.
За себе си Исана отбеляза, че едно от предимствата на скромните размери на дома е, че за да се стигне до отсрещната му страна не е необходимо да се подготвя за пътуване заедно с кочияш и впрегатни животни, както често се случваше в столицата или при Акватайн.
Исана размени поздрави с младия рицар, прислужницата и старшия писар, с всеки от които беше вечеряла по няколко пъти, пресече двора и с решителни крачки се насочи нагоре към личния кабинет на Върховната лейди.
Арарис мълчаливо я следваше, на две крачки отзад и отстрани, а очите му внимателно и спокойно оглеждаха наоколо.
Пред кабинета на лейди Плацида имаше охрана. Исана забави крачка и размени поглед с Арарис. Това никога досега не се беше случвало. Ария беше една от най-уверените в себе си жени, които Исана беше срещала, и последното нещо, за което би се притеснила, щеше да е собствената й безопасност.
И за това си имаше сериозни причини, ако се вярва на докладите, които Исана беше чула. В Алера повечето гражданки бяха получили статута си чрез брак. Но не и Ария. Като студентка тя участвала в дуел срещу новоизлюпения Върховен лорд Родес, възникнал в резултат на доста агресивното й отхвърляне на вниманието му по време на вечерите в Академията, ако се вярва на слуховете. Победила категорично младия мъж и то пред толкова много свидетели, че в никой не възникнали съмнения относно превъзходството й.
Исана изобщо не искаше да знае какви причини могат да принудят лейди Ария Плацида да сложи охрана пред вратата си. Но желанията й едва ли имаха значение. Затова тя пристъпи напред и кимна на стражите, които в отговор й отдадоха чест. После единият отвори вратата пред нея, без да си прави труда да попита вътре дали може или не.
Исана вътрешно потрепери, но положи усилия да не й проличи. Чувстваше се доста груба, направо самонадеяна, да прониква в личните покои на Върховната лейди, но колкото и странно да изглеждаше, Исана беше с равен на Ария статут, че дори и по-висок.
В извънредна ситуация Първата лейди на Алера нямаше нужда да иска разрешение за влизане в стаята. А независимо какво лично чувства, Исана беше длъжна да поддържа статута на своя ранг, както и да изпълнява отговорностите, произтичащи от него.
Кабинетът на Ария можеше да бъде сбъркан с градина. Няколко фонтана тихо ромоляха вътре, а растенията бяха навсякъде, с изключение на рафтовете с книги, разположени покрай стените. Водата от фонтаните падаше в басейн в центъра на стаята, а многоцветни светлинки трептяха на дъното на басейна като малки скъпоценни звезди.
Лейди Плацида се появи след по-малко от минута, втурвайки се уверено и енергично в стаята. Тя беше висока жена с красива червена коса и подобно на Исана, приличаше на двадесетгодишно момиче. Подобно на Исана, тя всъщност беше много по-стара. Носеше рокля в цветовете на Дом Плацида — зелено върху зелено — същия цвят имаше и подплатата на белия й пътен плащ и ръкавиците й.
— Исана — каза тя, приближи до нея и протегна ръце.
Исана хвана ръцете й и получи целувка по бузата. При съприкосновението Исана почувства мъчителна тревога под спокойното изражение на Върховната лейди.
— Ария. Какво е станало?
Лейди Плацида учтиво кимна на Арарис и отново се обърна към Исана.
— Не съм сигурна, но пристигнаха запечатани заповеди от Първия лорд и милорд съпругът ми вече отиде да мобилизира легионите на Плацида. Заповядано ни е веднага да се явим в столицата.