Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
На Лилит дрехите правеха човека… и човекът правеше дрехите. Докато си оставахме голи, стояхме на най-ниското стъпало в обществената стълбица. Добре че тук просто нямаше как да измръзнеш до смърт. Но работата не беше само в климата. Все пак откакто се помнех, в главата ми бе набивано чувството за свян пред другите. Не че сега — сред доскорошните затворници, всички в същото положение като мен — ми пукаше особено. Но предчувствах, че скоро ще започна да се притеснявам доста от голотата си, особено за областта между корема и краката.
По-късно през този следобед ни взеха кръвни проби. Нямах представа как точно биха могли да ги анализират, но явно резултатите се оказаха задоволителни. Вечерта Патра ни събра заедно за последен път.
— Утре совалката ще се върне и ще бъдете откарани на различни места. От този момент нататък всеки ще е зачислен към определено имение. Ще ви възложат работа. Мисля, че през първите седмици ще се заемат с обучението ви, за да свикнете със силите, властващи над този свят, както и с правилата му. Зависи от вас дали ще си останете пешки, или ще се издигнете. Непременно ще достигнете равнището, което заслужавате. Но колко време ще ви е нужно за това, не знам — седмици, месеци, години… Само помнете, че почти три милиона от жителите на Лилит са дошли тук като вас. Останалите са родени на планетата. Имате равни шансове с всички тях.
Някои от спътниците ми си мърмореха нещо. Май бяхме попаднали във възможно най-отвратителната среда — безмилостно съперничество между носители на дарба, чиято сила изобщо не зависеше от притежателя й.
Почти не спах през нощта. Не ми се вярва и повечето от групата ни да са се отдали на почивка заради безпокойството какво щеше да им донесе новият ден. Самият аз изпитвах тягостни чувства, които отдавна не ме бяха спохождали и изобщо не бях уверен дали ще се справя с положението. Съмнения разяждаха упованието в собствените ми умения и способности. Тепърва трябваше да науча още много за този свят — задължително, докато чакам странната система да ме намести в себе си. Единствената утешителна мисъл беше, че Марек Крийгън е дошъл тук с подобно минало и обучение, а е стигнал до върха. Повтарях си, че най-важното всъщност е в приликата ни като личности, като човешки същества. Мълвата му приписваше страховита мощ, но и той беше преходен и подвластен на смъртта.
А вече знаех немалко за него. Сигурен бях за възрастта, пола и общите особености на външността му, освен това научих, че предпочита анонимността и не се блазни от лекия живот. По всяка вероятност се представяше за пътешественик, за да обикаля и да държи под око местните величия и нищожества. Естествено и други бяха стигнали до тия изводи, така че той очевидно криеше още козове, за да опази маскировката си. Разбирах, че макар пътешествениците да притежаваха ранга на обикновени магистри, би трябвало да се ползват с по-голямо уважение, особено що се отнася до възрастните мъже сред тях. Дори най-силният херцог имаше защо да се опасява. Реших, че именно положението на пътешественик ще подхожда на целите ми тук, но засега нямах все още никакво право на избор.
Щом се сетих за това, унинието отново ме налегна и опитах да се ободря с мисълта, че само за няколко дни на планетата, без да съм видял почти нищо, бях успял да сведа кръга от заподозрени до шепа хора, едва ли повече от хиляда.
Да, задачата ми като че ставаше твърде лесна…
Четвърта глава
Имението Зийс
Совалката, която ни бе стоварила в пункта за ориентиране (така и не научих точно къде се намираше той), беше сребриста. Макар тази, дето ни разнесе до новите ни домове, да бе мътночервеникава, вътре по нищо не се отличаваше от първата. Чудех се дали пък не е същата. Може би я пребоядисваха при всяко излизане в орбита, за да възстановят загубите на материя. Не се и съмнявах, че графикът за използване на кораба е предварително подготвен. Все някой отговаряше за това, но без помощта на съобщителни връзки с разпръснатите райони на Лилит. Тоест — бе упълномощен от всички херцози и Владетеля, защото въпреки грижливо обмисления график винаги възникват и непредвидени ситуации.
Още не успявах да си представя що за „сила“ е тази нито като съзнателен контрол, нито като външно проявление. Нищо, поне засега, не изчезваше, не забелязвах никой да пуска мълнии от разперените си пръсти. Без да видя силата в действие, не знаех как да открия дали и самият аз я притежавам. А ако бях лишен от нея, очевидно щях да съм загубил още преди началото на играта. Оставаше ми да се уповавам на преценката на хората от Сигурността. Техните компютри ме подбраха за тази задача, тъй че навярно бяха предвидили факторите, откриващи пътя към властта тук. Макар същите тези умни машини, а и най-способните учени в галактиката да нямаха абсолютно никакво смислено обяснение за Диаманта на Уордън…