Лилит: Змия в тревата

Подозирах, че приспособяването към изискани гозби от насекоми и жилав лилав хляб няма да е лесно, но трябваше да ям, иначе… През следващите дни привиквах към храната и отделянето й в храстите, като се забърсвах с листа, а не чаках услугите на механичните хигиенизатори. Такива ми ти работи. Вече споменах, че хора като мен ги подбират заради способността да се нагаждат към какви ли не условия — а ограниченията на тази планета чудесно се вписваха в същото туй „какво ли не“, предвидено от учебните програми.

Патра позна за последствията от нахлуването на малкия организъм в телата ни. Имах силни пристъпи на световъртеж, усещах странни болки и смъдене, също и сърбеж по всички органи — беше досадно до втръсване, но и така се живееше. Освен това май всички се продрискахме, но подозирам, че се дължеше повече на храната, а не на микроба.

Засега беседите на нашата наставничка засягаха неща, които вече знаех, и въпреки че по-подробните обяснения ми бяха добре дошли, те не ми предлагаха нужната информация. На четвъртия мъчително дълъг ден (климатът правеше съня доста неудовлетворителен и без твърде дългите светли и тъмни периоди), тя най-после стигна до интересното.

— Знам, че повечето от вас се чудят защо тук не виждат машини, липсват космопорт и всякакви сгради, няма съвременни удобства. Досега отбягвах да отговарям на въпросите ви, просто защото тези знания са особено важни и изчаквах да преодолеете най-лошите последствия от привикването с планетата. Лесно е да приемете каквото ще ви кажа и е извънредно трудно то да се обясни, но в него се корени същността на всичко, което виждате наоколо. — С лека усмивка тя сякаш ни погледна едновременно в очите. — Лилит е жива. Знам, че това ви се струва невероятно, но така е и с всичко друго в Диаманта на Уордън. Ще ви изложа основните факти, за да придобиете, макар и съвсем приблизителна, представа. Искам да повярвате, че всяко нещо пред очите ви — не само тревата и дърветата, но и скалите, и самата пръст под краката ви — е живо като клетките на единен организъм и има в себе си същите микроби, обвързани в симбиоза с него, точно както и с вашите тела. Този организъм харесва света си такъв, какъвто е. Поддържа го такъв. Отсечете дърво и за нула време от пъна ще израсне ново — съвсем същото. А отсеченият дънер ще започне да се разлага със светкавична бързина. Само след три дни вече ще е изчезнал, потънал в почвата. Това важи и за хората. Когато умрете, за три дни ще се превърнете в прах. Ето защо храната ни е такава — каквото можем да съберем и сготвим за не повече от денонощие. Вероятно сте забелязали, че всеки ден тук идват хора, които ми носят порциите.