Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Едва забележимо поклатих глава. Явно херцозите и рицарите се разпореждаха какво да става тук. Замириса ми на някакъв вид феодализъм, само че постът на всеки човек се определяше от неуловима за науката вродена дарба, а не по наследство. Е, значи поне нямаше феодални династии.
— Администрацията на всяко имение — каза Патра — е в ръцете на магистрите. Можете да ги смятате за шефове на отдели. Всеки се занимава с поверената му част от управлението. Магистрите са способни да контролират живите същества, но имат съвсем ограничени способности за стабилизиране на мъртвата материя. Все пак един магистър би могъл да убеди растението „бунти“ да му направи каквато къща поиска… На магистрите са подчинени надзирателите. Думата съвсем точно определя задълженията им. За тях е грубата работа. Боравенето им с мъртва материя обикновено се свежда до стабилизиране на най-прости дрехи, но все пак имат власт и над живите същества — често разрушителна. Могат да регенерира части от тялото си, дори цели крайници, както и да предизвикват този процес у другите. Разбира се, същото умеят и магистрите, рицарите и херцозите. Длъжна съм да ви предупредя, че са в състояние да причинят и обратното — изсъхване на ръка, крак или пък непоносим болка…
— А вие каква сте? — обади се един мъж.
— Не съм от онези, които вече изброих — засмя се нашата наставничка. — Аз съм пътешественичка. Общо взето, силата ми ме изравнява със съсловието на магистрите, но не принадлежа към определено имение. Херцозите имат нужда от хора, които да пътуват, да пренасят съобщения, да уреждат търговски сделки… А също и да обясняват на новодошлите кое как е тук. Ние сме посредници, посланици, вестоносци — както предпочитате да ни наречете. Отговаряме за постъпките си само пред нашите господари. Зависи най-вече от темперамента ти дали ще искаш да се присъединиш към пътешествениците или към магистрите. И двете професии си имат предимства и недостатъци, а това, че сега съм пътешественичка, изобщо не означава, че някой ден няма да поема работата на магистър.
— Обяснихте ни какви са топлите местенца — отбелязах аз. — Значи ясно е с какво се занимават няколко хиляди човека, но преди малко споменахте, че планетата има над тринадесет милиона жители. Ами останалите?
— Те са пешки в играта — отговори Патра. — Вършат работата. По-точно, правят каквото им се каже. Помислете — пешките винаги са имали нужда от по-силните, за да се хранят, да притежават покрив над главите си, да бъдат опазвани от свирепите твари… Нищо друго не им остава.
— Роби — промърмори мъжът до мен. — Като в древните цивилизации, само дето тук са паднали още по-ниско.
Сравнението му никак не ми хареса, но в миг разбрах що за човек е и защо се намира на Лилит.
— Пропуснахте някой — обади се една жена, май същата, която се държа дръзко в транспортния кораб. — Оня, дето дърпа юздите. Що за сила е нужна, за да станеш Владетел?
Патра като че леко се подразни от тона й, но все пак отвори.
— Винаги има само един Владетел — изрече тя натъртено. — Сега ни управлява Марек Крийгън. Изкачи се на този пост, като предизвика предишния Владетел и го уби, а с това доказа и силата си. Естествено Владетелите имат всички способности на херцозите, но и още една, неприсъща на никой друг — умението да стабилизират материя, чужда за тази планета. Могат да притежават устройства, произведени в друг свят. Всяко такова устройство се разпада, ако не е контролирано от Владетеля или от почти толкова могъщия му административен помощник — Великия херцог Кобе. Освен че се подлагат на извънредни мерки за обеззаразяване, двете ни совалки са стабилизирани от Владетеля Крийгън. Иначе отдавна щяха да са се превърнали в прах.
Е, това беше невероятното „кой какъв е“ на Лилит и какво отделните хора можеха (или не можеха) да си позволят. Както и причината онези пътници да не носят багаж. Ясно ми стана и защо някои бяха облечени, а други не. Щом е от значение само способността ти да „стабилизираш мъртвата материя“, колкото повече дрехи носиш без проблеми, с толкова по-висок сан си. Дали херцозите се издокарваха с тъй много премени, че приличаха на ходещи гардероби? Ако е така, значи и високопоставените изпитваха сериозни неудобства, когато трябваше да демонстрират положението си. Нищо чудно, че Владетелят Крийгън е потънал в анонимността си. Иначе току-виж се задушил под официалните одежди.