Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Напълно – отвърна тя.
– Само исках да ти кажа, че наех нов служител. Казва се Сам Баркли.
– Чудесно – отвърна Робин, докато наблюдаваше муха да пълзи по розовите венчелистчета на роза. – Къде е бил преди това?
– В армията.
– Във военната полиция ли?
– Ъъ... не точно.
Докато той й разправяше историята на Сам Баркли, тя усети, че неволно се усмихва.
– Значи взе на работа пушещ трева бояджия?
– Тревата я диша с електронна цигара – поправи я Страйк. – Минал е на по-здравословен навик. Имат бебе.
– Е, той изглежда... интересен.
Тя почака, но Страйк не заговори.
– До събота вечер тогава – каза му.
Робин се бе почувствала длъжна да покани Страйк на партито, което устройваха с Матю за новия си дом, тъй като бе дала покана на най-редовния им и надежден служител Анди Хъчинс и би изглеждало странно да изключи Страйк. Изненада се, когато той прие.
– Да, тогава ще се видим.
– Лорелай ще дойде ли? – попита Робин, като се постара да прозвучи небрежно, но не беше сигурна дали е успяла.
Насреща, в централен Лондон, Страйк си помисли, че долавя иронична нотка във въпроса, сякаш тя го предизвикваше да признае, че приятелката му има нелепо име. Навремето би я подкачил да я попита какъв й е проблемът с името „Лорелай“, би му харесал спарингът с нея, но сега това бе опасна територия.
– Да, ще дойде. Поканата беше за двама...
– Разбира се – побърза да каже Робин. – Добре, дотогава...
– Почакай – спря я Страйк.
Беше сам в офиса, тъй като бе отпратил Дениз по-рано. Секретарката не беше искала да си тръгне, плащаше й се на час все пак, но когато Страйк я увери, че ще си получи парите за пълен работен ден, тя си събра нещата, като не спираше да говори през това време.
– Днес следобед се случи нещо странно – каза Страйк.
Робин слушаше напрегнато и без да прекъсва живия разказ на Страйк за краткото посещение на Били. В края му беше забравила да се тревожи, че Страйк е хладен с нея. Всъщност той звучеше като Страйк отпреди година.
– Определено беше душевноболен – каза Страйк с очи към ясното небе отвъд прозореца. – Твърдо страдаше от психоза.
– Да, но...
– Знам. – Той взе купчето листове, от които Били беше откъснал най-горния с написания си дополовина адрес, започна да го върти разсеяно в свободната си ръка. – Дали е душевноболен, в смисъл че си въобразява как е видял удушено дете? Или е душевноболен, който е видял удушено дете?
Известно време никой не проговори, докато и двамата превъртаха в съзнанието си историята на Били, като знаеха, че и другият прави същото. Този кратък момент на споделени мисли бе рязко прекъснат, когато един кокершпаньол, незабелязано от Робин обикалял и душил около розите, допря студения си нос до коляното й, при което тя писна.
– Какво става, по дяволите?
– Нищо... куче...
– Къде си?
– В едно гробище.
– Какво? Защо?
– Просто проучвам района. Трябва да вървя – каза тя и се изправи на крака. – Чака ме още багаж за разопаковане.
– Да, права си – каза Страйк и се върна към отсечения си служебен тон. – До събота.
– Много съжалявам – каза й възрастният собственик на кокершпаньола, докато Робин прибираше телефона си в чантата. – Боите ли се от кучета?
– Съвсем не – отвърна Робин, усмихна се и погали меката златиста глава на кучето. – Просто ме изненада.
Робин тръгна обратно през колоните с гигантски черепи към новия си дом и си мислеше за Били, когото Страйк бе описал тъй ярко, та я остави с усещането, че и тя го е видяла.
Толкова погълната беше от мислите си, че за пръв път тази седмица забрави да погледне на минаване нагоре към пъба „Бял лебед“. Високо над улицата, на ъгъла на сградата, имаше издялан лебед, който всеки път припомняше на Робин катастрофалния й сватбен ден.
4
„Но какво възнамеряваш да правиш в града?“