Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Опасно за живота
Опасно за живота - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Опасно за живота

Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:

КИТАЙСКИ БЕЛТЪК (Из следствен доклад) По оперативни данни в казино „Терек“ търгуват с наркотици. По-точно с „китайски белтък“. Казиното принадлежи на жената на по-младия от братята Висницки. Големият е шеф на управление в министерството. Затова провеждаме операцията заедно с данъчната полиция. УЛТИМАТУМ (Из подслушване в GSM-мрежата) — Турецки, слушай внимателно. Жената е при мен. Като заложничка. Условията ми са следните: заповядваш да освободят Тамара Кантурия от следствения арест под гаранция. До дванадесет на обяд. Ако Тамара не излезе, в дванадесет ще ликвидирам заложничката. НЕ НИ СЕ ПРЕЧКАЙТЕ! ОПАСНО ЗА ЖИВОТА! (Надпис на стената над трупа на убит следовател)
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 154
Перейти на страницу:

— Ти откъде знаеш за тия плъхове? — не се сдържа Турецки.

— Ами виждал съм ги в биологическата лаборатория. Много чувствителна порода. Изпитват върху тях какво ли не. Включително и „китайския белтък“. Виждал съм с очите си: приближава се лаборантът към него, а той хап опашката си — и в ъгъла. А опашката му си остава встрани.

— Пфу, какви гадости разправяш! — намръщи се Турецки.

— Само за пример. Ето и Фрязин през последните месеци се занимаваше с тая операция — въздъхна Грязнов. — Вижте какво — продължи той. — Дали да не продължим разговора си в топла и неформална обстановка? Официалната част, доколкото разбирам, свърши.

— Не възразявам — усмихна се Меркулов. — В неформална обстановка буйните ви глави работят по-добре. Вероятно под въздействието на допинг…

— Е, стига… — обидено проточиха в един глас Слава и Александър.

— Добре, добре — надигна се от стола Меркулов, като продължаваше да се усмихва. — Кога се връща семейството ти от слънчева България? — попита той Турецки.

— Вдругиден — усмихна се той. — Костя, хайде с нас — предложи Саша. — Толкова отдавна не сме сядали заедно. Идваш ли?

— Не мога. Лялечка не се чувства добре. Изглежда, е от времето. Вие отивайте, а аз ще поработя още към час. И умната, бандити такива.

Когато работата опираше до здравето на любимата жена на зам.-главния прокурор, беше безсмислено да го кандърдисват.

И така, след погребението на Фрязин, след тъжния помен (а нима има весели?) в дома на тихата и интелигентна майка на Володя, след огледа на стълбищната площадка, където над тялото на убития им другар някакъв гад беше написал наглото, гаврещо се предупреждение към всички тях, след краткото съвещание при Меркулов — след всичко това двамата с Грязнов се запътиха към неговия апартамент. Наистина отначало поспориха в чие жилище да организират купона. Грязнов предлагаше своя дом, като се мотивираше с това, че дамите на Саша всеки момент ще се върнат и не бива да посреща жената и дъщеря си в просмукания от миризма на цигари и алкохол апартамент. Турецки възразяваше, че ако жилището има стерилен вид, Ирина може да си помисли, че нейният благоверен въобще не е живял цял месец вкъщи, и да заподозре бог знае какво. Победиха дружбата и ергенският апартамент на Грязнов.

— Абе ти слушаш ли ме? — сепна се Саша от страшния вик на приятеля си.

— Прощавай, Слава, замислих се нещо — смути се Турецки.

— Е, разбира се, великите детективи са потънали в метода на дедукцията, медитират сигурно. Докато ние, простите ченгета, ги въвеждаме в същността на нещата — нацупи се Грязнов.

— Ама че обидчив си станал, Слава! Навярно е от старостта. Хайде, не се цупи, повтори ми.

— Добре. Повтарям. За сведение на посрещачите.

— Какво?

— Има такъв лаф. При мен в „Глория“ работеше един бивш моряк. Той ми го каза. Повтарям за тъпите значи.

Турецки се разсмя.

— Та така — продължи Грязнов. — Историята е кошмарна. От СПБСН7 изписват двама. Единият — същият тоя хлапак Левченко, който се търкалял в краката на чистачката в метрото и искал да викат милицията. Как е попаднал в специалната болница, не помня подробно. Нещо оплескал по време на срочната служба в нашата доблестна армия. Което между другото хич не е трудно. Другият — пълен хахо. Казва се Дмитрий Вижига. Като вдъхнали сладкия въздух на свободата, те се запиват. И в същия ден, едва излезли, убиват една жена. Хлапето действа по заповедите на Вижига като зомби. Жената е самотна алкохоличка. Никой не би взел да я търси.

— Какво отношение има това към нашето дело? — намръщи се Турецки.

— Пряко. С това убийство Вижига вързал ръцете и краката на младежа. По-нататък действали заедно. Което си е направо подарък за нас. Работата е там, че Вижига от време на време си докарва по нещо от пласиране на наркотици. И няколко дни след убийството той взема със себе си младежа на операция по покупката на партида наркотик. Както вероятно се досеща моят опитен приятел, наркотикът е „китайски белтък“. Същността на операцията е да вземат стоката, без да платят. Което им се удава. Хлапето седи в жилището на доставчика с прякор Доктора като заложник, докато Вижига уж отива за парите. После хлапето избягва при своя съучастник. Но! Наркотикът трябва да се пласира. А Москва е малък град. Накратко, в резултат сладката двойчица попада в засада. Пак убийства и младежът не издържа и се предава на милицията.

вернуться

7

Специална психиатрична болница със строго наблюдение. — Б.пр.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 154
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)