Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Към масичката се приближи Алгерис.
— Е, скъпа, да тръгваме. И бъди внимателна. Помни, че ти си ми единствената радост.
Дамите станаха и напуснаха залата, придружени от светлорусия бодигард.
— Саша, защо не прескочиш при нас, на „Петровка“ — боботеше в слушалката Грязнов. — Основните материали са тук.
— Не ми подобава на чина — шеговито се дърпаше Турецки. — Ръководител на следствена група, пък да ходи на крака при подчинените си. — Добре де, ние не сме горделиви, независимо от високия чин и заслугите пред отечеството. Чакай ме, след двайсетина минути идвам. Но само за час. После отивам на летището да посрещам моите.
Докато въртеше волана на препатилата лада, която мърдаше само благодарение на собствения си ентусиазъм и ината на собственика си, Саша мислено потъваше в новото дело, което легна на плещите му.
Той знаеше, че наказателните дела, свързани с наркобизнеса, се разследват изключително трудно. Строгата конспирация и точната организация на престъпните групировки като правило не позволяват да се стигне до главатарите на този бизнес. Хващат предимно дребните риби: лелички, които търгуват на пазара със семки, сред които може да се открият пакетчета с трева или макови листа. Мургави младежи с ампули морфин, омнопон, метадон, хероин. Шофьори на тирове. Заловените пласьори правят изумени физиономии. Лелките вият едно и също: „Ми аз само за миг отскочих до тоалетната, а някаква гадина ми е подхвърлила в стоката тая пакост…“ — сякаш заедно са си наизустили текста. Тарикатчетата и те си знаят урока — купили лекарството за тежко болен приятел, а от кого — не помнят… Шофьорите пеят в един глас, че ги помолили да предадат колетче, или пък направо отричат всичко и така нататък. Има наистина и случаи, когато несвързани с наркобизнеса хора си патят заради своята доброта или заради желанието да изкарат нещо. Саша си спомни историята, разказана му от един от ФСС — как във влака Одеса-Москва бил задържан старец, ветеран от войната, с орденски лентички на износеното сако. Помолили го да предаде „колетче на брата“, като му обещали, че въпросният брат ще го посрещне на перона и щедро ще му се отблагодари за услугата. На границата служебното куче веднага надушило стареца. В колетчето имало партида суров опиум…
Напоследък се засили нигерийската мафия, която използва като наркокуриери хлапачки, бленуващи за красив живот. Обаче красивият живот на тия госпожици свършва доста бързо. Дори наскоро показаха по телевизията една такава история.
И колко други има! Нямат брой…
Затова новото дело се очертаваше да бъде трудно, дори слабо перспективно. Но… докато разплиташе следите му, загина техен другар. И значи те ще направят всичко, за да открият виновните за смъртта му и за гибелта на много други хора — жертви на страшната отрова.
— Шефе, Александър Борисович е в приемната — изчурулика по вътрешната уредба хубавичката секретарка, докато мяташе небесносини погледчета към Турецки. Той, преживял вече цял месец като ерген, усети известно вълнение. Организмът му явно искаше нещо. „Днес се връщат моите!“ — превключи той своите грешни (а защо всъщност грешни?) мисли към законната съпруга и любимата дъщеря.
— Какво си щръкнал тук? — поинтересува се Грязнов, който вече няколко секунди чакаше на вратата на кабинета си. Като засече замъгления поглед на приятеля си, той се подсмихна и с доволен глас (виж значи какви са ни кадрите! Не като вашите прокурорски кикимори!) избоботи: — Галочка, за нас кафе и сандвичи. И извикай Чиртков. И Лойко. Казваш, че имаш един час? — обърна се той към приятеля си. — Галочка, тогава викни само Лойко. След петнадесет минути.
Слава пропусна Турецки пред себе си в кабинета и веднага предложи:
— Да ударим ли по едно коняче? За тонус?
Всъщност въпросът на Грязнов си беше съвсем закономерен предвид високото алкохолно напрежение от предишното денонощие. И отговорът на Александър Борисович можеше да се отгатне.
Симпатичната Галочка внесе поднос с изпускащи пара чашки кафе и чиния, отрупана със сандвичи. След като остави всичко това на масичката в ъгъла на кабинета, момичето завъртя очарователното си задниче и излезе.
— Откъде ги вземате? — завистливо се поинтересува Турецки.