Опасно за живота

— Страшното е това, че един от тая двойчица, която така сполучливо прекара тоя идиот Доктора, сега седи на „Петровка“ и преразказва всичко, което твоят кретен обожател е успял да му надрънка.

— Защо смяташ, че е издрънкал нещо?

— Защото, преди да умре, той всичко си изпя. За да си заслужи лека смърт.

— Може пък твоите хора да са се престарали? И Доктора да си е измислил всичко, за да си заслужи по-бързо смъртта?

— Въх! — пак се разсърди Нино и очите й потъмняха. — Не знам дали си е измислял или не, но видях снимката ти в ръцете на следователя. Не знам дали има и други, но тая я видях със собствените си очи! Не знаеш какво ми беше! Едва се сдържах да не я изтръгна от ръцете на този Фрязин. Загубих самообладание! Заповядах да очистят тая кука, дзинхери!

Щом Нино взе да ругае на родния си език, това значеше нещо. Момичето пак погали тънката й ръка, обсипана с пръстени.

— Прости ми — ласкаво каза тя и свирепият огън в очите на Нино веднага изгасна.

— Съставът на „китайския белтък“ е разкрит — съобщи тя вече спокойно на момичето, като се зае с блюдото с димящата сьомга. — Това рано или късно щеше да се случи. Ето че се случи. Всъщност няма от какво да се опасяваме, ние сме в сянка. Но може би ти би следвало да заминеш някъде за известно време? Докато не спадне вълната от активност на славните органи. Замини някъде, почини си, а?

— Какво говориш, Нино? Всички канали за разпространението лежат на гърба ми! Разбира се, аз съм виновна. Но не дотам, че да ме отлъчваш от работата! Ще загубим куп пари! Сега, когато има толкова готова стока, е невъзможно. В края на краищата това е и мой бизнес!

— Добре, добре — засмя се Нино на разпалеността й. — Обаче бъди внимателна, скъпа!

— Естествено — засмя се момичето. — И хайде най-после да пийнем за мое здраве! Все пак имам рожден ден, нали не си забравила?

— Как мога да го забравя? — поклати глава Нино. — Ако не беше гафът ти със снимката, щяхме да си направим празник за чест и слава, както се полага…

— На мен никой не ми трябва, освен теб — прекъсна я момичето, като се опасяваше от нов изблик на гняв.

— На мен също — ласкаво отговори Нина Вахтанговна и в черните й очи изгря нежност. — Ето, това ти е подаръкът. От мен и от Серго. И, разбира се, от Ваня.

Свимонашвили отвори чантичката си и извади една кутийка. Момичето я отвори. Върху черното кадифе сияеше диамантен пръстен.

— Мени деда товтхан! — възхити се рожденичката. — Благодаря, скъпа! — каза тя, без да откъсва поглед от подаръка. — А какво става със Серго? Кога се връща?

— Не знам. Там ще има някаква конференция, а и трябва да инспектира лабораторията. Вано е с него. Те са неразделни с баща си — отвърна Нина Вахтанговна с хладна насмешка. — Понякога си мисля, че не са ми съпруг и син, а само бизнеспартньори. При това не най-верните. — Тя дръпна дълбоко от цигарата си и добави: — Всъщност то си е така.