Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— И какво? — Турецки, който също не издържа дългото повествование, изгълта на един дъх чашата си.
— Такова — последва примера на приятеля си Грязнов и обърна своята доза. — Хлапето ни предава снимката на едно момиче. Откраднал я от доставчика. Момичето е наркокуриер. Гоним я вече няколко месеца. И освен няколко снимки — нищо. Същински дявол! Обслужва я цял автопарк. Сменя колите по няколко пъти на ден. Въобще сменя и колите, и външността си като носни кърпички. Джеймс Бонд репички да яде! Та по думите на младежа момичето е свързано с Нина Свимонашвили. За това се раздрънкал пред него доставчикът, същият оня — Доктора, докато младежът седял при него в жилището му. Всъщност не е никакъв доктор, а санитар в една от психиатриите. Там и се запознал с Вижига.
— А къде е самият доставчик? Оня, Доктора?
— В моргата. Нали ти казвам — като плъхове са! Хлапето видяло как докарали обезобразения Доктор в жилището, където била засадата. А когато нашите момчета отишли в тая бърлога, към двата трупа, оставени от Вижига, бил прибавен и трети. Слушай нататък. Вследствие бдителността на нашата свободна преса — макар че от нея рядко има полза! — младежът още същата вечер се озовава от станция „Алтуфиевска“ на „Петровка“. Снимката на момичето, знаем само прякора й — Тото, попада при Володя Фрязин. Фрязин същата вечер има планирана операция в казино „Терек“ и взема снимката със себе си. Собственичката на казиното Нина Свимонашвили е жена на по-младия Висницки. Там откриват голяма партида „китайски белтък“. В пункта за обмяна на валута. Касиерката, младо момиче, е мъртва. Представителят на банката Гнездин, който я уредил на работа, бива застрелян същата нощ в собственото си жилище. Между впрочем след разпита, проведен от Фрязин. При това по същия начин, както е убит и Володя — с един-единствен изстрел право в окото. Володя разпитвал и госпожа Свимонашвили. И както разказва Коля Емелянов, който се връщал към къщи заедно с Фрязин, Володя бил много оживен и му разправил как показал снимката на Тото на Нина Свимонашвили и е готов да се закълне, че тя познава момичето. Нещо повече, те много си приличат.
— А вие не го ли забелязахте по-рано? Казваш, че имате няколко снимки на госпожицата.
— Да, имаме. И нито една от тях не прилича на другите. Като дойдеш на „Петровка“, ще ти ги покажа. По-нататък — същата нощ, по-точно на сутринта, е убит Фрязин. Не намерили снимката на Тото у него. Макар че той я показвал на Емелянов в колата. Следователно може да се предположи, че Свимонашвили е причастна към убийството. — Грязнов си пое дъх и дръпна от цигарата си. — Докладите от експертизите ще бъдат готови в понеделник. Вдругиден — завърши той.
— Утре — поправи го Турецки, като погледна часовника си. — Да… — въздъхна и запали цигара. — Нещо при вас труповете никнат като гъби на дъжд. А що за птица е тоя Вижига? — неочаквано попита той. — И фамилията му странна, и поведението. В тяхната среда не е прието да се топят един друг.
— Неговата е дълга — въздъхна Слава. — Воювал в Афганистан. Попаднал в плен при душманите. Насилвали го, били го, измъчвали го. Канели се да го кастрират — в тоя момент нашите успели да го измъкнат. Е, чалдисал се… Смята се за свръхчовек. Обявен е за издирване. Но мисля, че няма да стигне далеко. Или ние ще го спипаме, или наркотърговците. Не ми се обръща езикът да ти преразказвам какво разправя за него това хлапе, Андрей.
— И не трябва — въздъхна Турецки. — Господи, Слава, кога ще спре да ни преследва тоя Афганистан? Вече минаха повече от десет години, а все се обажда: от взрива на Котляковското гробище до ей такива морални изроди. А кой ги е направил изроди?
— На Големия брат и грешките му са големи — криво се усмихна Грязнов. — Само че ги плащат малките хора.
— Добре, тоя разговор не води доникъде. Хайде да поменем Володя.
Турецки наля остатъка от коняка. Пиха, без да се чукнат.
— Главното е, че тия боклуци и надпис са ни оставили! — като си пое дъх, пак се впрегна Грязнов. — Съвсем са му отпуснали края. За какви ни смятат, Саша?
Турецки мълчаливо пушеше.
— Висницки и Свимонашвили — полугласно каза той, като запомняше фамилиите.
— Когато видиш тая дама, ще кажеш обратното: Свимонашвили и Висницки.