Опасно за живота

— С какво е търгувала, как мислите?

— Това е ваша работа — да мислите с какво е търгувала. Аз си имам достатъчно свои грижи.

Тя явно се гавреше с него, докато пушеше цигарата си, и го гледаше с насмешливите си очи.

— Ние безусловно ще разберем. Искам да ви осведомя, че подобни ампули изземаме вече няколко месеца на различни места в Москва. В тях има нов, явно много силен наркотик. Засега не сме успели да определим състава му.

— Ай-яй-яй — посъчувства му Нина Вахтанговна, като се подсмихваше все така иронично.

— Но буквално преди дни — без да й обръща внимание, продължи Володя — нашите експерти установиха, че това е триметилфентонил.

Володя внимателно наблюдаваше жената. Дългите й мигли леко трепнаха.

— Това не ме интересува — спокойно каза тя, като извади нова цигара с добре гледаните си пръсти, отрупани с пръстени, и щракна миниатюрната си запалка.

„Лъжеш, интересува те! — помисли Володя. — Мигличките ти запърхаха.“

— Просто исках да кажа, че ние ще образуваме дело за откриването на тези наркотици. Когато дойдохме в казиното, Горностаева беше жива и разговаряше през затвореното прозорче на пункта за обмяна на валута. Обаче след половин час я намериха мъртва. В пункта има втора врата, която води към вашия служебен коридор. Кой от вашите служители има ключ от втората врата?

— Никой — спокойно отговори Свимонашвили.

— Как можете да обясните смъртта на момичето?

— Аз? — вдигна вежди Свимонашвили и чак се разсмя. — Чуйте ме, младежо, вие ме бъркате с някого. Аз да не съм ваш служител, че да ви измислям версии. Но вие така ме разсмяхте, че ще ви отделя няколко минути. Струва ми се, че момичето е въртяло свой бизнес. Мястото е подходящо. Посетителите на казиното обичат да се възбуждат или, напротив — да се успокояват с различни средства, включително и с наркотици. Това е известно. Явно и тя е решила да спечели нещо. А когато вие така неочаквано нахлухте, какво й е оставало? Там май цялата каса беше натъпкана с ампули.

— Откъде знаете? — застана нащрек Володя.

— Въх — намръщи се Свимонашвили. — Не ме засичайте с такива дреболии, аз да не съм вчерашна. Вашите колеги, от данъчната, докато размахваха тук протоколите, си разменяха впечатления. Не съм глуха.

„Ама че издънка“ — намръщи се Володя.

— Така — продължи жената, като се усмихна злорадо на реакцията му. — Продължавам. Смятам, че когато нахълтахте с гръмки крясъци и взехте да изправяте до стената всички, от страх тя си е била конска доза. Нервите й не са издържали. Жените, да знаете, имат слаби нерви.

— Като ви гледам, не бих го твърдял — не се сдържа Володя.

— Затова не съм касиерка на чейнджбюро, а собственичка на казино — парира тя с леден тон.

„Ама че стерва! Никак не можеш да я хванеш. Ех, да бяха тук Грязнов или Турецки“ — тъжно помисли Фрязин. Но по-старшите му другари не се мяркаха на хоризонта, а насреща му седеше бронираната отвсякъде госпожа Свимонашвили и явно се канеше да прекрати разговора.