Опасно за живота

Линкълнът спря в началото на Нови Арбат. От него изскочи седящият до шофьора светлорус бодигард и услужливо отвори вратата на господарката си. Облечената във вечерна рокля Нина тръгна към вратата на ресторант „Прага“.

Знаменитият ресторант, основан още в началото на века от търговеца Тарарикин, както се знае, е приемал в залите си и Толстой, и Горки, и Куприн, и други знаменити художници и музиканти. Във времената преди перестройката той беше известен като убежище на партийната номенклатура. След като новият собственик господин Новиков го реставрира, ресторантът пак отвори врати. И веднага стана много популярен сред новите господари на живота.

Госпожа Свимонашвили, придружена от неизменния си спътник, се качи на втория етаж и се озова сред анфилада от зали, които поразяваха с разкоша си. Позлата, кристал, меки килими, тежки мраморни масички, мраморни колони. Пак позлата, кристал и навсякъде мрамор, мрамор… „Като някакъв мавзолей“ — подсмихна се вътрешно Нино. Самата тя предпочиташе по-прост и елегантен стил. Минаха през Бразилската зала, където келнерите се разхождаха в смешни къси панталонки, тежки обувки и шапки. Пресякоха и Източната зала с медните барелефи по стените. След това ги посрещна Царската зала, където гостите биваха посрещани от придворни дами в кринолини и с развратни очи на „нощни пеперуди“, и метр д’отел с позлатен жезъл в ръка. Нино гнусливо огледа този маскарад и мина нататък към потъналата в зеленина Италианска зала. В нея царуваха два цвята — бял и зелен. Малките масички — само за двама — бяха уютно разположени между потънали в бръшлян решетки. Звучеше тиха музика от лютня. Е, това помещение вече не дразнеше придирчивия й вкус и Нино леко се усмихна, като видя в дъното на залата едно момиче, което стана да я посрещне и приветливо й помаха. Нино се запъти към нейната масичка.

— Вече си мислех, че ще ме накараш да вечерям с тия придворни мръсници от съседната зала — каза тя, все така подсмивайки се, като се приближи до масичката.

Ако Турецки беше видял момичето, което се надигна да посрещне Нино, направо щеше да онемее. Защото срещу Нино се изправи почти същата Алла Борисовна Пугачова, наистина поне десет години по-млада от сегашната подмладена прима. Момичето носеше къса отворена черна рокля, която демонстрираше пълничката й фигура. Върху рижите къдрици беше нахлупена черна широкопола шапка с високо бомбе. Големи черни очила скриваха половината от лицето й.

— Боже, на какво приличаш! — промърмори Нина Вахтанговна, докато я разглеждаше и сядаше в услужливо придържаното от бодигарда кресло. — Аз би трябвало в такъв случай да се издокарам като Филип Киркоров.

— Първо на първо, исках да те развеселя, а второ на второ, наредено ми е постоянно да си променям имиджа. Защо тогава да не прекараш една вечер с любимката на публиката?

— Е, ти си майстор да веселиш — сърдито отговори Нино. — И себе си, и другите. Но за това ще поговорим после. Алгерис — обърна се тя към бодигарда, — иди да поседиш в бара. Ще дойдеш след един час.