Подземен свят [bg]

— Не възразявам. Дойдох да моля за живота му, но грешиш, ако мислиш, че съм слаб или не одобрявам твърдата ти линия. Точно обратното, възхищавам се на вътрешната ти сила и решимост. Все пак говорим за сина ти. Не познавам асасин, попаднал в толкова трудно положение, в каквото се намираш ти сега, принуден да поставиш дълга пред семейството.

Арбаз го стрелна с остър поглед, сякаш несигурен как да тълкува думите му. Увери се, че приятелят му е искрен, и лицето му се отпусна.

— Ще изгубя и син, и съпруга — отрони тихо той. — Пяра няма да ме погледне повече. Уведоми ме пределно ясно.

— Не е необходимо да правиш такава жертва.

— Как така?

— Изпрати го в изгнание. Повери го на мен. Ще му възложа важна задача и ако успее, ще ми помогне да възстановя Братството в Лондон. Замислил съм тайна мисия, Арбаз, за която талантът на Джаядип подхожда идеално. Не е необходимо да умира. Разбираш ли? Ще се върне в Англия с мен и честта ти ще остане непокътната. Ще бъде надлежно порицан, но ще живее, Арбаз. Не в удобство, както е свикнал, обещавам ти. Планът ми ще го постави в изключително тежки условия. Но вероятно ще приемеш това като част от наказанието му. Не го казвай обаче на Пяра. Обясни ѝ просто, че е с мен. Аз ще му стана попечител.

Молейки се за утвърдителен отговор, Итън видя как по лицето на приятеля му пробягва съмнение.

— Трябва да говоря с Хамид — каза замислено Арбаз.

— Непременно! — кимна Итън, потискайки завладялото го облекчение. Арбаз не искаше да види как посичат Джаядип; Итън му предлагаше изход — при това без да се посрами — от ситуация, която би разбила семейството му. — Нещо повече, мисля, че разговорът ще протече по-гладко, отколкото предполагаш — продължи той. — Днес видях Аджай и Кулприйт и настроението им отразява нагласата на цялото Братство. Никой не иска Джаядип да умре. Нека наказанието бъде изгнание. Мнозина го смятат за по-лошо от смъртта.