Подземен свят [bg]

— Благодаря, че ме прие.

Итън имаше достатъчно основания да се опасява, че Арбаз може просто да откаже да разговаря с него. Итън не носеше отговорност за случилото се — никак даже — но Арбаз вероятно го винеше поне отчасти за провала. И разбира се, разменените писма не му помагаха.

Не че би приел „не“ за отговор. Беше дошъл да спаси живота на Джаядип Мир и нямаше да си тръгне, докато не постигне целта си.

Старият му приятел го погледна проницателно, разбира се, с очи, изморени от тревога и безсъние, с набраздено от бръчки и изпито лице. Какво ли преживяваше? Какви ли терзания го измъчваха на кого да остане предан? Как ли се разкъсваше между родителската обич и дълга към Братството?

Угрижен, вероятно бе забравил изискванията на гостоприемството. Не предложи на Итън хляб, маслини и вино и определено спести топлите приветствия. За съжаление от Пяра нямаше и помен, макар асасинът да се надяваше да намери съюзник в нейно лице. Арбаз го поведе през хладните мраморни коридори на семейния дом и го настани в кабинета в задното крило, където преди години бе обучавал Джаядип. По онова време бе избрал стаята заради спартанското ѝ обзавеждане. Нямаше украса, нямаше какво да ги разсейва. Днес нямаше дори горещ чай. Само стени, покрити със семпло платно, два стола с прави облегалки, нелакирана маса между тях и красноречива атмосфера.

— Не тълкувай погрешно причината да те приема, Итън. Искам да те питам нещо.

Предпазливо, надявайки се Арбаз да го изслуша, Итън разпери ръце.

— Да?

— Искам да ми кажеш, Итън, как смяташ да го направиш?

— Да направя какво?

— Да освободиш Джаядип, разбира се. Да го измъкнеш от килията ли планираш, или да го отвлечеш по време на самата екзекуция? Живота на колко асасини си готов да отнемеш междувременно?

Страховитите очи на Арбаз не се отлепяха от неговите.

— Надявах се първо да говоря с теб, стари ми приятелю.

Арбаз поклати глава.

— Не. Няма да обсъждаме нищо. Предупреждавам те също, че ще те следим по време на целия ти — надявам се кратък — престой в Амритсар. Ще те следим, за да ти попречим да освободиш Джаядип.

— Защо да го освобождавам, Арбаз? — попита тихо и спокойно Итън.

Приятелят му зачопли с нокът грапавина върху плота на масата, съсредоточен в дървото, сякаш очаква да направи нещо.

— Защото животът на Запад те е размекнал, Итън. Затова Братството в Лондон е почти заличено от лицето на земята и затова ти и Джордж сте нищожни метежници в сравнение с тамплиерската армия. Слаб си, Итън. Позволи Братството отвъд океана да залинее и сега искаш да докараш тук своите уж прогресивни идеи. Няма да ти разреша.

Итън се приведе напред.

— Арбаз, тук залогът не е битката между тамплиерите и асасините. Залогът е Джаядип.

Арбаз отмести очи и по лицето му пробяга мимолетна сянка.

— Който трябва да плати цената за своята…

— Какво?

— Простъпка.

— Не бива да го екзекутирате.

— Виждаш ли? Наистина си дошъл да ме молиш да го пощадим.

Итън сви рамене.