Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Альтернативная история » Окото на времето [bg]
Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Окото на времето [bg]

Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Книга първа от поредицата “Една одисея във времето” Милиони години Земята е под наблюдението на първородните – същества, стари като самата вселена. Земните обитатели дори не подозират за съществуването им – докато не настъпва промяната. В един миг Земята е преобразена до неузнаваемост – като разместено китайско домино. Планетата и всички нейни обитатели вече не съществуват в един общ период от време. Светът се превръща в мозайка от различни епохи – от праисторическия период до 2037 г.
1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 120
Перейти на страницу:

Ето защо Гроув започна да изпраща разузнавателни патрули, като за целта се опираше на своите сури — индийски кавалеристи, които, изглежда, умееха да покриват големи разстояния за кратко време. Те стигнаха Пешавар, където трябваше да има гарнизон и армейски щаб, но не откриха и следа от града. Нямаше никакви признаци за разрушение, нито дори кратер от ядрена експлозия, който Бисиса старателно бе описала на войниците. Само безжизнена скалиста земя и няколко големи животни, наподобяващи лъвове — бяха ги зърнали в далечината. Същият резултат последва и когато ги пратиха да търсят „Клавиус“ — лагера на ООН. Нито лагер, нито следи от разрушение.

Притиснат от обстоятелствата, Гроув се реши да разшири разузнаването на по-голяма територия — на север и надолу по поречието на Инд.

Междувременно Кейси, който все още бе прикован към леглото, реши да търси контакт с останалия свят по друг начин. С помощта на няколко войници от сигналния отряд той демонтира радиостанцията на Птичката и я премести в малка стая, която нарече с гръмкото название „радиорубка“. Но колкото и да се опитваше, не получи никакъв отговор на призивите си.

Абдикадир също имаше идеи — бяха свързани със странната сфера. Бисиса завиждаше и на двамата за лекотата, с която си намериха занимания, които им помагаха по-лесно да прекарват времето.

На четвъртата сутрин тя излезе от крепостта и видя Абдикадир, стъпил на един стол. Държеше очукана ламаринена кофа. Кейси и Сесил де Морган бяха седнали на сгъваеми столове и се наслаждаваха на шоуто. Кейси й помаха.

— Здрасти, Бис! Ела да гледаш!

Въпреки че де Морган веднага й предложи стола си, Бисиса предпочете да седне на земята до Кейси. Не харесваше де Морган и не искаше да му предоставя каквито и да било възможности да се сближава с нея.

Кофата, която държеше Абдикадир, беше пълна с вода. Той я повдигна на рамото си и отбеляза с молив нивото на течността. След това я свали и отвътре се показа летящата сфера, Злото око, от чиято гладка повърхност се стичаше вода. Абди се постара и последната капка да капне в кофата. Палатката с маймуночовеците бе на десетина метра от тях.

Кейси се изкиска.

— От половин час я топи в тая проклета кофа!

— Защо, Абди?

— За да й измеря обема — промърмори Абдикадир. — Вече го направих — сега повтарям, за да сверя резултата. Благодаря ви за поддръжката. Това, ако не знаете, се нарича научно изследване. — Той отново вдигна кофата към сферата.

Бисиса се обърна към Кейси.

— Полевият хирург каза, че трябва да си в леглото.

Кейси изсумтя презрително и изпъна напред бинтования си крак.

— Чак пък в леглото! Счупването беше закрито и го наместиха добре.

„При това без упойка“, помисли си Бисиса.

— А вие, господин де Морган? Какъв интерес имате към всичко това?

Сесил разпери ръце.

— Аз съм търговец, госпожо. Затова съм тук, на първо място. Всъщност бях ужасно заинтригуван от вашата летяща машина. Разбирам, че както вие, така и капитан Гроув, държите да не повдигате тази тема. Но сферата, това идеално гладко тяло — то не е ваше, нито негово. Странно как всички престанаха да й обръщат внимание. Тя лети, без да се опира на нищо — сама виждате. Колкото и силно да я удряте — дори с куршум, — остава без драскотина. Кой я е направил? Какво има вътре? Какво я държи във въздуха?

— И колко може да струва… — подметна Кейси.

Де Морган се изсмя безгрижно.

— Не можете да ме вините — с това си изкарвам хляба.

Джош бе разказал на Бисиса малко от биографията на де Морган. Той произхождаше от семейство на обеднели аристократи, с корени чак във времето на Уилям Завоевателя, тоест отпреди близо осемстотин години. Навремето предците му заграбили множество замъци в саксонските кралства, но през следващите векове, завладени от „алчност и глупост“, пропилели натрупаното богатство. Ръди каза, че сред съветниците на раджата имало много авантюристи като де Морган. Що се отнасяше до Бисиса, тя изпитваше недоверие към този човек и към лъскавите му черни очи.

Абдикадир най-сетне слезе от стола. Мрачен, сериозен, съсредоточен, той превключи часовника си на калкулатор и въведе данните, които бе получил.

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)