Градината на Рама [bg]

Нима наистина искам още едно дете при тези обстоятелства? Дали е разумно, като се вземе предвид ситуацията, в която се намираме? Ако оставим настрана за момент всички лични причини, които мога да имам, за да родя трето дете, наистина съществува силен биологичен довод да продължаваме да се възпроизвеждаме. Догадките за съдбата, която ни очаква, са, че никога вече няма да имаме контакт с други членове на човешкия род. Щом ние сме последните от нашия вид, ще постъпим мъдро, ако обърнем внимание на една от основните догми на еволюцията: максималното генетично разнообразие осигурява най-голяма вероятност за преживяване в околна среда, изпълнена с неизвестности.

След като снощи напълно се разбудих от съня, разумът ми продължи сценария още по-нататък. Да предположим, запитах себе си, че в действителност Рама не се е отправила заникъде, или поне не в близкото бъдеще, и че ще прекараме остатъка от живота си при сегашните условия. По всяка вероятност тогава Симон и Кати ще ни надживеят. А след това? Освен ако по някакъв начин не запазим семенна течност от Майкъл или от Ричард (а биологичните и социологичните проблеми щяха да са страхотни), дъщерите ми нямаше да могат да се възпроизведат. Самите те някой ден могат да пристигнат в рай, или нирвана, или някакъв друг свят, но в края на краищата ще умрат и гените, които носят, ще загинат заедно с тях.

Но да предположим, продължих аз, че родя син. Тогава двете момичета ще имат мъжка компания на тяхната възраст и проблемът с продължението на рода ще намалее драстично.

Точно когато си мислех това, в ума ми се зароди наистина щура идея. По време на медицинското обучение една от основните области, в които специализирах, беше генетиката и по-специално наследствените дефекти. Спомних си проучването от историите на европейските кралски семейства между петнадесети и деветнадесети век, и многото „несъвършени“ индивиди, които са се родили вследствие на прекомерно вътреродово осеменяване. Един син, създаден от мен и Ричард, щеше да има същите генетични компоненти като Симон и Кати. Децата на този син, от което и да е от момичетата, щяха да бъдат подложени на висок риск от появата на някакъв вроден дефект. От друга страна, син създаден от мен и Майкъл, ще бъде само наполовина генетично идентичен с момичетата и ако паметта ми за данните не ми играе лоша шега, неговото поколение със Симон или Кати ще бъде подложено на значително по-нисък риск от аномалии.

Тутакси отхвърлих скандалната мисъл. Тя обаче не се отдалечи прекалено. По-късно през нощта, когато трябва да съм заспала, умът ми се върна на същата тема. Какво ще стане, ако отново забременея от Ричард, запитах се аз и родя трето момиче? Тогава ще се наложи целият процес да бъде повторен. А вече съм на четиридесет и една. Колко години ми остават до началото на менопаузата, дори ако успея да я отложа по химичен път? Въз основа на двете досегашни бременности не съществуват доказателства, че Ричард изобщо може да създаде момче. Можем да създадем лаборатория, която да ни позволи да отделим мъжките сперматозоиди от семенната му течност, но това щеше да ни коства сизифовски усилия и много месеци на детайлна взаимовръзка с рамианите. А след това пак щеше да остане спорният въпрос за запазване на спермата и отдаването й към яйчниците.