Загадката на остров Тьокланд

Тогава за пръв път Анастасе Казацкян погледна Корнелиус Берцот. Приличаше на бог, който праща лъч с вдъхновяваща сила на своя любим пророк, и същевременно на потъваща фрегата, съгледала в Корнелиус подводна скала, която не може да се избегне.

— Вашата биография е много интересна, наистина необичайна — продължи Казацкян. — От всички пристигнали тук кандидати вие ми изглеждате най-способен да сполучите. Може би сте прав, като смятате, че се различавате от другите…

— Когато казах, че не съм като останалите участници, нямах предвид това — намеси се Берцот. — Не съм дошъл да диря успех, не ме интересува наградата; да си кажа правата, не вярвам в нея. Що се отнася до лабиринта, след малко ще го видя с удоволствие, но не сега — сега има нещо друго, нещо, което искам да разбера почти толкова, колкото и вие, и което оправдава присъствието ми на Тьокланд. При всички случаи ще бъде по-добре да не губим време.

Докато слушаше дръзките думи на Корнелиус, Казацкян ставаше все по-сериозен. Явно не очакваше подобно нещо. Опита да се надигне от стола, но не успя — в този миг приличаше на почитан стар звяр от девствена тропическа гора, уловен в мрежите на ловец, който е дошъл чак до затънтената му бърлога, за да го предизвика. Когато изрече следните думи, лицето му приличаше на парче лед, което, стопи ли се, би изгубило очертанията си и би станало мъртвешки бледо и гладко.

— Не ви интересува успехът, не вярвате в наградата, нямате желание да видите веднага лабиринта… За какво сте дошли тогава?

— Дойдох, защото знам причините, които са ви накарали да поставите тук вашия музей на загадките — рече Корнелиус, който лъжеше като цигании. — Не ви ли се струва достатъчен повод?

Владетелят на Тьокланд се бореше между неверието и ужаса. Подозренията на съзаклятниците, изглежда, се потвърждаваха. Самата помисъл, че някой би могъл да узнае причините, за които намекна Берцот, видимо го разтревожи. Значи споменатите причини съществуват!

Щеше ли Корнелиус да ги измъкне от Казацкян, преди да стъпи в лабиринта?

Когато нашият герой бе почти убеден, че Анастасе Казацкян всеки миг ще се издаде, нова промяна на изражението възвърна спокойствието на измъченото му лице.

— Не съществува друга причина освен тази, която обявих в началото на конкурса. Лабиринтът представлява гениално художествено творение, най-прекрасният паметник на изкуството на загадките. За неговото бойно кръщение се изисква присъствието на необикновен посетител, който да го разбере и разтълкува напълно, някой, който да изкатери високия връх на моето изобретение. Ако това не се случи, човечеството ще загине, а аз ще изпреваря излишно времето си… Но аз искам да вкуся приживе плодовете на моята победа! Трябва да намеря този необикновен зрител-актьор, който да потвърди смисъла на моето произведение.

Докато произнасяше тази дълга реч, Казацкян беше възобновил блясъка на своите най-хубави мигове. Корнелиус повдигна отново въпроса: