Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
Погледна я отново. Ни най-малък признак, който би го отвел към отговора. В този миг се убеди за сетен път, че трябва да търси извън нея. Но къде, къде? — питаше се непрекъснато.
— Времето ви изтича. Срокът не подлежи на отлагане. Помнете!
Потресен от предупреждението, Корнелиус се окопити. Имаше чувството, че е потънал до шията във вода. Още една минута и всичките му надежди щяха да отидат на вятъра — цял един подробно обмислен план щеше да се провали малко след влизането му в действие!
С нов жар той се впусна да опипва бързешком стените. Движеше се толкова чевръсто, че ръцете му приличаха на перки на хеликоптер, който потъва в блато с подвижни пясъци.
Смяташе, че стените може да не са истински, че зад платното се крие някаква врата или прозорче. Ала под черната тъкан му оказваше съпротива все една и съща гладка и твърда повърхност. Не откри ни пружина, ни дупка.
Стоеше на един кръстопът, може би безсмислен. Поколеба се за част от секундата, като знаеше, че безспорно залага последната си карта. След това дръпна силно черното платно — възнамеряваше да го изтръгне. Ако в този съдбоносен миг го бяха попитали какво дири, нямаше да може да отговори. Най-много очакваше да намери някакъв белег или указание, издълбано в стената…
За негово голямо изумление цялото платно, което покриваше стената, се откъсна много лесно. Тутакси с известен страх отскочи крачка назад. Пред него се изпречваше невероятно разкривено и чудовищно същество, което също както и той отстъпи назад.
Тогава за пръв път от влизането си в подземието той повярва, че е близо до решението. С удивителна бързина изтръгна платната, които обвиваха останалите три стени; едното от тях, падайки, повлече със себе си и това от тавана. Разкривените същества ставаха все повече и повече, не можеха вече да се преброят. Но сега Корнелиус Берцот не се безпокоеше — той бе намерил отговора!
— Посланието на топката е ДОБРЕ ДОШЪЛ В ТЬОКЛАНД — заяви напълно сигурен, когато му оставаше само половин секунда до определеното време.
— Ще отпътувате още тази вечер — потвърди мъжът от компанията.
Зад черните платна се криеха редица криви огледала, които покриваха изцяло четирите стени и тавана. Бяха натъкмени така майсторски, че образът на топката, като преминаваше от едно в друго и нарастваше в последователни разкривени отблясъци, образуваше на едното огледало четлив надпис ДОБРЕ ДОШЪЛ В ТЬОКЛАНД, сякаш бе странно послание от кристал, което плава в езеро от стъкловидни вълни.
Три състояния на духа завладяха Корнелиус: повишеното настроение, че се е справил с трите изпитания, огромната умствена умора, породена от голямото усилие, и преди всичко растящото възхищение от автора на трите загадки. Ако лабиринтът в Тьокланд предлагаше още по-заплетени и остроумни въпроси от току-що разрешените три, и по-мъчни, отколкото загадката със седемте музиканти, можеше да се надява без сянка от съмнение, че на този запокитен остров го чака най-вълнуващата проверка през целия му живот!
По една трета стълба те се качиха на повърхността и се озоваха направо в преддверието. Случилото се с Марис се повтори и Корнелиус се спря на улицата, като мина през шкафа без задна стена. Срещата бе също за девет вечерта на кей Изток–3. Нашият герой разполагаше с няколко часа, за да си събере багажа и да прочете и подпише договора, който му бяха пъхнали в ръката.
Морското пътуване на съзаклятниците
Недалеч от мястото, където обикновено хвърляше котва моторната лодка на компанията, една разнебитена стара яхта «Дедал» чакаше с угасени светлини. Ала не беше празна. Ако човек се приближеше и погледнеше внимателно, можеше да различи на борда няколко човешки сенки, които по всяка вероятност стояха в напрегнато очакване.
Когато изпълни познатия ни вече обред, Корнелиус Берцот отиде на кей Изток–3 в Дондрапур и предаде, надлежно подписан, своя «Договор за изследване» на двамата служители, които трябваше да го откарат в Тьокланд. Той отправи многозначителен поглед в пристанищния мрак, обгърнал «Дедал».
Върху дебнещата яхта настана известно оживление, за съвсем кратко време на борда й проблесна светлина, сякаш съобщаваше нещо, и посипе угасна. Сигналът не остана незабелязан от Корнелиус, макар че той не показа да го е видял. Продължи да върви подир своите придружители, които явно не бяха забелязали нищо.