Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
След малко моторницата на компанията напусна пристанището. Няколко минути по-късно, все още с угасени светлини, «Дедал» се плъзна крадешком по мазните и тъмни води.
Когато излязоха в открито море, повредената яхта привидно изостави преследването на хората на Казацкян и взе малко по-друг курс. Ала всеки добър познавач на тези географски ширини изобщо не би се усъмнил, че макар по различни пътища, двете лодки се насочват към Тьокланд, огромната призрачна скала в Индийския океан.
Берцот пътуваше сам. Не можеше да се каже, че двамата намръщени и мълчаливи типа му бяха истинска дружинка. Той не попита нищо. Отлично знаеше, че кандидатите, които минаха с него през червената завеса, са попаднали един по един в опасните клопки и мигновено са били отстранени от строгите надзиратели. Чувството за другарство го накара да съжалява, че не може да им помогне, но до известна степен обстоятелството спомагаше да се проведе смелото начинание, което трябваше да осъществи ведно с пътниците на «Дедал».
Докато Корнелиус мислеше за голямото усилие, което ще се изисква от него, за да премине лабиринта, и се унасяше в дрямка от кроткото полюшване на лодката, в Тьокланд неописуемият създател на лабиринти мистър Анастасе Казацкян, напълно буден и впил поглед в океанската чернилка, очакваше човека, който пристигаше да превземе крепостта, пазителка на неговата тайна.
Нощното пътуване преминаваше спокойно и никой не можеше да предвиди бедствието, което щеше да разтърси мъгливото островче. Унасяйки се в сън, в онова състояние на тревожна дрямка, когато нито спиш, нито си буден, Корнелиус си спомняше някои от решителните събития, които предхождаха осъществяването на тази експедиция — двайсет и два дневната отсрочка, събитията извън Дондрапур и Тьокланд, — двата основни случая в тази история непосредствено след като журналистът Натаниел Марис обяви, че се предава при първото му влизане в лабиринта.
Като съпроводим Корнелиус в спомените му, ще уловим и останалите пътеводни нишки на неговото приключение.
Намираме се в кабинета на Корнелиус Берцот в Париж. Току-що е получил телеграма и я чете:
ВИДЯХ ТЬОКЛАНД — НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ТВЪРДИ НЕЩО, НО СЕРИОЗНИ ПОДОЗРЕНИЯ — СМЯТАМ НАЛЕЖАЩА ТВОЯТА НАМЕСА — ЩЕ ИЗЛОЖА ПЛАНА ЛИЧНО — ПРИСТИГАМ УТРЕ — ПРЕГРЪДКИ — Натаниел Марис
Корнелиус е изненадан от посланието, но веднага започва да действува. Запътва се към телефона и звъни на няколко души. Всъщност на всички, с които говори, казва едно и също:
— Обстановка за възможно разкритие на случая Тьокланд, опитай се да спреш всякаква работа в близките дни. Трябва да бъдем подготвени, ако се наложи да тръгнем. Марис ще бъде тук утре и ще може да ни обясни всичко.
На следващия ден същата сцена. Берцот и още няколко лица изслушват току-що пристигналия Натаниел Марис. Естествено разговорът се води около вълнуващото пътуване до Дондрапур и Тьокланд. Той вече завършва:
— … Напуснах, защото знаех, че рано или късно ще се натъкна на непреодолими препятствия и така може би щеше да бъде пропиляно много ценно време. От друга страна, вече бях видял достатъчно, за да имам известни предположения… Е, това е всичко. Как ви се струва?
Тук присъствуват Берцот и Марис. С появяването на Корнелиус в тази история някой сигурно бе си помислил, че става дума за журналиста, скрит зад нова личност. Не, Берцот е действително лице, също както Марис, само че не толкова познат на широката публика. Освен това всичко, което написа за своя живот и прадедите си в заявката за приемане, е вярно. Поне вярва в това, смята се за истински наследник на голям род търсачи на приключения.
— Тук се крие нещо. Сигурно е — решително отвърна Корнелиус. — Казацкян лъже или най-малкото не казва цялата истина. Не се съмнявам, че създаването на лабиринта е било за него бленувано начинание. Но щом се е впуснал в него, щом е искал да се усамоти на такова далечно и неприветливо място, наистина трябва да има други сериозни причини.
— Той би казал, че се е настанил на Тьокланд, за да използува естествения подземен лабиринт като рамка на своя замисъл — обоснова се Марис.
— Да, възможно е да го каже. Но изглежда малко вероятно. Можеше да намери много други лесни места за осъществяване на своята идея, включително и в Европа, места, много по-достъпни за големия наплив от посетители, които той казва, че очаквал след конкурса — намеси се Корнелиус. — Сигурен съм, че има нещо в Тьокланд, нещо, чието естество не мога да си представя, което е развързало налудничавите замисли на мистър Казацкян.