Загадката на остров Тьокланд

Берцот бе говорил с подобаващ тон, за да впечатли слушателя си, който не бе очаквал такава съпротива и не знаеше какво да каже. За да наклони везните в своя полза, Корнелиус отсече:

— Крайно наложително е да видя мистър Казацкян. Ако не удовлетворите молбата ми, отказвам да вляза в лабиринта. Така че решавайте веднага!

Объркан от нахалството на новопристигналия, служителят напразно се опитваше да намери отговор, за да му смачка фасона.

Корнелиус не изчака резултата от мъчителните му колебания, скочи от колата и бързо се запъти към бараката на Казацкян. Благодарение на описанията на Марис, той я разпозна мигом. Шофьорът изтича подире му и го настигна точно пред вратата на президента.

— Спрете за малко — рече с по-смирен глас и влезе в неугледната барака.

Докато чакаше, Корнелиус забеляза, че други служители на компанията, около шест или седем души, надничат от прозорците на съседните къщички и го наблюдават. Явно бяха присъствували на разправията с шофьора. Като ги видя, той изпита неприятно усещане. На изпитите им лица можеше да прочете силно безпокойство. Приличаха му на затворници в изправителен лагер, втренчили недоумяващ поглед в някого, осмелил се да предизвика властта, която ги държи в покорство. В същото време обаче той предугади, че тези хора са заплаха за него, сякаш бяха някаква надъхана шайка, готова да изпълни всяка заповед колкото и безразсъдна да е тя.

От постоянния надзирател на правителството в Дондрапур нямаше и следа. Той нито за миг не даде признаци на живот. Корнелиус не можа да отгатне и дали заема някоя от бараките в лагера. За това нямаше никакви предположения.

Защо не се явява, щом пристигне някой участник в конкурса? Поне това би могъл да направи. Отсъствието му е доста странно… — мислеше си Берцот.

В кабинета на Казацкян се чуваше приглушен шепот и припряна шумотевица. Докато се мъчеше да проумее какво става там, Корнелиус забеляза, че от задната седалка на джипа е изчезнала раницата му. Вече се канеше да открие причината, когато вратата за кабинета на мистър Казацкян се отвори бавно.

— Президентът ви дава една минута… неподлежаща на отлагане — рече с безочлива неприязън шофьорът. — Минете и кажете наведнъж каквото имате да казвате!

— Трябва да говоря насаме с него — добави Корнелиус, отстрани служителя и се промъкна в бараката, като затвори вратата подир себе си.

Описаните от Натаниел Марис маси все още си стояха там. Ала по тях нямаше нищо. Планове, карти, стари книги и ръкописи не се виждаха, но Берцот се досети, че са били махнати набързо малко преди това. Навярно бяха скрити в няколкото дървени сандъка, струпани в един ъгъл.