Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Според М. Михов германски военни специалисти още в средата на октомври са настанени под различни форми в България. Той смята, че предложението от страна на СССР за пакт и идването на Аркадий Соболев в София предотвратяват „прикачването на България към колесницата на хитлеристка Германия“. Налице е и друго противоречие — че царят изпраща своето писмо до Хитлер на 20 октомври. М. Михов излага своето убеждение, че Великобритания препоръчва влизането на България в пакта и това е било включено, и в писмото на Джордж VI до Борис III. Като цяло неговата теза е, че се водят преговори за обединяването на всички възможни сили срещу СССР. Авторът твърди, че Япония, Германия и Италия влизат в Антикоминтерновския пакт още през 1936 г.224 М. Семков пише, че Антикоминтерновският пакт се сключва между Германия и Япония в края на 1936, а една година по-късно към него се присъединява Италия.225 Н. Генчев излага тезата, че България отказва да се присъедини към пакта, а не, че по принцип се е съгласила, но е отложила присъединяването за по-късна дата. Според него това, че германската армия не е още на Дунав, заплахата от Турция и непредсказуемото поведение на Югославия, а също и английските заплахи, карат българските управници да откажат подписването на договора.226 Приема се, че царят отива на срещата с Хитлер с Попов, а не с Филов, за да се избегнат решения още в Берхтесгаден. Царят казва на Хитлер, че германските войски по-бързо ще стигнат до Солун, ако минат през Вардарската долина, а не през България. Според Ст. Груев „царят не каза не, а по-скоро не сега.“227 Пак според същия автор, след пет дни Първан Драганов предава на Хитлер отговора на българското правителство за принципно съгласие за влизане в пакта, но то да се осъществи на един по-късен етап. Авторът твърди, че съветският дипломат Соболев пристига на 25 ноември, а не на 24 ноември.228 След завръщането на Попов и царя от Берхтесгаден, британският пълномощен министър посещава Попов и се опитва да научи подробности за посещението, но Попов е твърде несловоохотлив. Рендел предупреждава, че ако България застане на страната на Берлин, Великобритания ще й обяви война.229 Като се има предвид характерът на царя и водената от него външна политика, подчинена на изчакване, лавиране и внимателно анализиране на международната ситуация, може да се заключи, че на срещата си с Хитлер той изразява съгласие за просъединяване, но то се отлага във времето. Това заключение се подкрепя и от писмото на цар Борис до фюрера. България не може да противодейства на Германия, защото Великобритания е прекалено слаба, за да предложи някаква помощ, САЩ са неутрални, а съветска помощ не е желана. Разбира се, най-вероятно мотивите на царя да не приеме непосредствено присъединяване на страната към пакта са свързани с Турция и Югославия, които в този момент едва ли ще се поколебаят да накажат своята съседка, ако тя дръзне да демонстрира политическа ангажираност в европейските работи.