Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Днес изглеждаш възхитително, милейди — похвали я Диабло, докато я оглеждаше с възторг.
Девън бе избрала кокетна синя дневна рокля, чието дълбоко кръгло деколте и ръкави бяха пищно гарнирани с дантели. Роклята подчертаваше идеално овалните й форми и привличаше вниманието върху високата й, гъвкава фигура. Тя предпочете да се престори, че не чува комплимента му и даде вид на запленена от кораба.
В отговор на интереса й Диабло сподели:
— Той е като малък военен кораб, Девън. Забеляза ли извития бугширит? И отпред, и отзад е стъкмен с въжета, което го прави бърз и подвижен — обърна й той внимание не без известна гордост. — Тежи сто тона и може да развие единадесет възела при благоприятни ветрове. Екипажът е от седемдесет и пет души, разполага с четиринадесет оръдия и други четири, който се въртят. Корпусът му позволява да плава в плитки води — до три метра — и това му дава възможност да се крие в закътани скалисти заливчета, ако се наложи. Доста удобно нещо, когато те преследват. Маневрира добре в канали и тесни проливи.
Макар Девън да не разбираше нищо от кораби, тя се хвана, че слуша внимателно и същевременно е запленена от дълбокия му тембър.
— Винаги ли ти си бил капитанът? — попита тя, заинтригувана от този мъж и начина на живот, който бе избрал.
— Не. По-рано беше собственост на Черния Барт и се казваше — Мародер, но го прекръстих, когато поех командването.
— Какво стана с Черния Барт?
— Бунтът, милейди, се погрижи той повече да не се нуждае от кораб.
Девън предвидливо се отказа от други въпроси за кораба. Вместо това полюбопитствува:
— Как стана, че англичаните те заловиха далеч от кораба и от екипажа?
— Проявяваш заинтересованост, така ли? Не виждам защо да не ти кажа. Предадоха ме.
Очите му потъмняха и Девън неволно потрепери.
— Предали са те? Кой? — изглеждаше й невероятно, че някой би дръзнал да постъпи така.
Диабло присви очи и се загледа в проблясващите води.
— Ако трябва, ще посветя живота си, но ще узная името на този човек, както и причината. И никога вече няма да ме завари неподготвен. Бяхме се скрили в скалисто заливче близо до бреговете на Корнуол. Трюмовете ни бяха пълни с френско бренди и трябваше да се срещна с нашата връзка — мъж, на когото мога да доверя живота си. В лодката взех със себе си само шест моряка и едва стъпихме на брега, когато ни заобиколи драгуните. Озовахме се в капан. От капитанския мостик Кайл видя какво става и веднага изведе „Танцуващия дявол“ в открито море. Той следваше моите заповеди за такава ситуация, а те бяха — да се оттегли, за да запази плячката и кораба невредими. Така само аз и няколко от хората ми бяхме откарани в Лондон, където ни осъдиха за пиратство. По-късно узнах, че съобщението ми до Кормак е било заловено по пътя и той не е научил за срещата ни. За щастие бях използвал кодово име и властите никога не узнаха, кой е нашият човек за свръзка в района.
— Очевидно предателят силно те мрази — отбеляза Девън.
— Пиратите се сдобиват със стотици врагове, но не е нужно да ти обяснявам причините. Хайде, скъпа, време е да те прибирам.
Девън обаче не желаеше да се връща в мрачния си затвор.
— Кое те накара да се захванеш с пиратство?
Доброто настроение на Диабло мигновено изчезна.
— Това, милейди, не е твоя работа. Тръгваме ли? — Той стисна ръката й, без да си дава сметка, че й причинява болка. Едва когато тя изохка, изражението му се смекчи, а хватката се разхлаби. — Кокали Господни! Скъпа, моята история само ще те отегчи.
Девън се съмняваше. Този мъж продължаваше да е загадка. Около него витаеше някаква тъмна, неразгадаема тайна, която противоречеше на здравата логика. Дявол ли бе, или човек? Джентълмен или негодник? Убиец? Девън усещаше, че истината е забулена в миналото му. Кой всъщност бе Диабло? Какво ужасно нещо от ревниво пазения му произход го е накарало да стане пират?
Дните се нижеха с монотонно еднообразие. Макар Девън по никакъв начин да не се чувстваше застрашена от екипажа поради абсолютния авторитет на Диабло, тя се боеше от еротичното въздействие, което той упражняваше върху чувствата й. Всяка вечер той се събличаше и лягаше до нея на койката сякаш това бе най-естественото нещо на света. Продължаваше да я милва, гали и целува, но не посягаше на девствеността й. Тя започна все по-силно да храни надежда, че има шанс да застане пред олтара с Уинстън все още непорочна, но ако бе дочула разговора между Диабло и Кайл, след като Диабло си обръсна брадата, нямаше да мисли така.
— Благословена Майко! — възкликна Кайл, а думите издаваха огромната му изненада. — Какво стана? Да не би момичето да ти оскуба брадата.