Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Диабло спусна големите си ръце към тънката й талия, към добре оформените бедра и ги задържа върху твърдите издатини на дупето й — така силно я притисна, че и двамата почти не можеха да дишат. Желанието бе като стегнат възел вътре в него и Диабло сериозно се замисли, че едва ли ще успее да се откъсне, без да загуби разсъдъка си, но той не искаше да изнасили Девън или по някакъв начин да я нарани, макар да я желаеше неимоверно. Разполагаше с цялото време на света, за да я съблазни и нежно да я отведе в леглото си — та нали я водеше на Рай, неговия собствен остров, където думата му бе закон. Мисълта най-после да притежава Девън топла, готова и отзивчива под него бе достатъчен стимул, за да охлади обзелия го плам.
— Чакат ме задължения, милейди — заяви той, едва поемайки си дъх. — Спечели помилване, засега, но един ден, скоро — обеща той, а очите му станаха изпепеляващи, — дяволът ще си получи заслуженото.
Девън се стовари на койката в мига, в който изпълненото с живот тяло на Диабло напусна помещението. Очевидно продължаваше да не й вярва, защото чу завъртането на ключа. Или може би не вярваше на екипажа? Каквото и да е — тя бе пленница на борда на дяволски кораб, невинна пионка в ръцете на мъж, който възнамерява да я използва, преди да я захвърли. Никога няма да го позволя, закле се Девън наум.
Диабло продължаваше да се усмихва, когато стъпи на палубата. Беше все още възбуден, но и доволен от решението си да не насилва пламенното девойче. Рай бе изключително красив остров и предразполагаше към отдаване. А междувременно ще обработва сетивата на Девън, ще я накара да привикне с неговите милувки и бавно ще заличи страха и съпротивата й.
— Не мислиш ли, че постъпи малко жестоко с момичето, Диабло? — попита Кайл. Той наблюдаваше приближаването на Диабло и не пропусна триумфиращата усмивка, изписана на лицето му. — Жестоко бе да я караш да наблюдава налагането с камшик.
— Дамата е по-жилава, отколкото предполагаш, приятелю — увери го Диабло, а в очите му играеха закачливи пламъчета. — Освен това се налагаше. Знаеш не по-зле от мен как екипажът бързо може да се обърне срещу нас. Нямам право да намалявам бдителността си. За момента моряците ме уважават и ми вярват, и искам нещата да останат така. Свършиха ли поправките по кораба? — попита той, сменяйки темата.
— Да. Акбар чака заповед да се вдигнат платната. Дадох курс към Бахамските острови.
— Първо ще спрем в Насо, Кайл. Там ще изчакаме Льо Ватур. Когато се видяхме за последен път, той предложи да продаде плячката ни на губернатора на Ню Йорк в американските колонии. Губернаторът и Льо Ватур са големи приятели и французинът ще ни предложи добра цена.
— Льо Ватур, Лешояда. Можеш ли да имаш доверие на тази лукава птица? — попита Кайл скептично.
— Колкото на всеки в нашия занаят — сви рамене Диабло, макар да не бе напълно убеден. — Възнамерявам един ден да посетя колониите, за да се порадвам на тяхното гостоприемство. Не мисля обаче, че сега е времето, колкото и да е приятно да пристигнеш в пристанище и да бъдеш посрещнат с отворени обятия.
— Да — съгласи се бързо Кайл. — Бостън и Ню Йорк са славни пристанища, където се отбиват пирати от цял свят. А когато хора от братството посещават Филаделфия, се държат там сякаш са собственици и никой не оспорва правата им. Губернаторите в Америка ни подкрепят, дават ни провизии, осигуряват ни моряци и защита, че дори и гостоприемство.
— Колониите печелят от пиратството, Кайл. Те са пазар за нашата плячка и понякога ни снабдяват с фалшиви документи за плаване. Те дават убежище на пиратите, за да нанесат удар върху британското управление, което така силно ненавиждат.
— Девойчето остава при теб, предполагам — подхвърли сухо Кайл, отново въвличайки Девън в разговора.
— Няма да я зарежа в чужда страна, ако това имаш предвид. Реших да я задържа като своя любовница — сподели Диабло.
— Светците да ни пазят — промърмори Кайл, като кимна очи към небесата. — Полудя ли, Кит? Скарлет не ти ли стига? Защо да предизвикваме съдбата? Красиви жени има предостатъчно и на Насо, и на Рай.
— Реших вече, Кайл. Няма да променя решението си. Лейди Девън ме заинтригува. По дяволите желая я и ще я притежавам! Неведнъж или дваж съм отвеждал жени—пленници в леглото си, приятелю. Какво те смущава този път?
— Кажи ми, че е съгласна и няма да добавя нищо повече.
При тези думи Диабло усети, че се изчервява.
— Ще се съгласи — обеща той с мъжка самонадеяност.
Кайл обаче не бе напълно убеден и попита:
— Какво ще правиш със Скарлет? Знаеш какъв разгорещен нрав притежава тази жена—дявол.