Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Можеш вече да се обърнеш, скъпа. Облечен съм. — В гласа му се долавяше присмех. — Умирам от глад. Мястото не е кой знае какво, но храната е добра.
Девън не можа да не се възхити на ослепителната му фигура, облечена в тесни черни панталони и бяла, украсена с дантели риза. Високи обърнати ботуши и червен пояс през кръста добавяха блясък на тоалета. Късият жакет и сабята на кръста превръщаха Диабло в най-впечатляващия мъж, когото Девън бе имала нещастието да срещне. Без брада той не изглеждаше толкова свиреп и тя отново се замисли за тайнствеността, която го забулваше.
Той я придружи надолу по стълбите до малка маса в общото помещение, където вече сервираха поръчаната от него вечеря. Точно както бе предрекъл Диабло, храната бе вкусна, а много от блюдата бяха непознати за Девън ястия. Плодовете направо я зашеметиха и тя не се удържа да опита всичките, което особено зарадва Диабло.
Сега странноприемницата „Колелото на съдбата“ бе още по-препълнена. Пияните мъже я изпиваха с поглед, зачуди се как Диабло, очевидно мъж с финес, търпи да живее сред хора, паднали до равнището на животни.
Бдително проследи двамата пирати, които влязоха, залитайки — бяха облечени с невъобразими дрехи и въоръжени до зъби. Единият зърна Диабло, сръга с лакът другия и двамата се насочиха право към тяхната маса. Девън почти се задави с парче риба, когато застанаха до тях.
— Абе знаех, че няма да ти опънат врата, щом големият турчин се навърта до теб — каза вместо поздрав по-ниският. — Радвам се да те видя, Диабло. К’во стана с брадата ти? — един мръсен пръст се насочи към гладко избръснатото лице на Диабло. — Винаги си бил готин дявол, ама сега си направо убавец.
— Ани! Кои ветрове те довяха насам? И Калико Джак ли е тук?
Ани! Вероятно нещо не е разбрала, реши Девън. Пиратът пред нея не можеше да е жена! Но колкото и невероятно да изглеждаше — така беше. Едно по-добро вглеждане разкри оформените гърди под измачканата риза, както и закръглени женски бедра, почти скрити от торбестите панталони.
— Да — потвърди Ани ухилено. — Джак ще се появи. Пристигнахме днес, веднага след като продадохме плячката в американските колонии. Знаеш ли, че Мери плава с нас сега?
Докато приказваше, Ани през цялото време разглеждаше Девън с интерес, но не попита нищо.
— Радвам се да те видя отново, Мери — обърна се Диабло към втория пират.
Макар и да се постара, Девън не успя да прикрие изненадата си. Двама пирати и то жени! А Диабло се държеше, сякаш това е нещо най-естествено, а не чудо невиждано.
— Едва те познах, Диабло — усмихна се Мери и разкри жълтеникавите си зъби. — Коя е жената? Заради нея ли си махна брадата?
— Дамата ме предпочита голобрад. — Погледът му се плъзна към Девън, готова да припадне. — Скъпа, запознай се с Ани Бони и Мери Рийд. Те плават с Калико Джак. Дами, това е лейди Девън Чатам, моята… компаньонка.
Девън, прекалено зашеметена, за да проговори, успя само да кимне.
— Лейди, тъй ли? — изсумтя Ани, която всъщност бе известен пират — за главата й бе определена доста висока цена. — И к’во шъ прай една лейди с такъв кът’ теб?
Мери Рийд явно оцени забележката като забавна, защото избухна в дрезгав смях.
— Да — включи се и тя, — твойта проститутка може да прилича на дама и да е с име, но тя все пак си изкарва прехраната, легнала по гръб. Трябва да призная обаче, че е красавица. Бас държа, мнозина са предложили да ти я махнат от ръцете, щом ти омръзне.
Девън вече бе преодоляла шока и грубите забележки на жената я накараха да закипи от гняв.
— Проститутка! — просъска тя, готова да избухне. — Мога да кажа…
— Ето го и Калико Джак — обади се Ани, като безцеремонно прекъсна Девън и оживено размаха ръка към пищно облечения пират, който току-що бе влязъл в странноприемницата. — Грижи се за себе си, Диабло. Много живот има в теб, та да се дадеш да увиснеш на бесилото.
Ани се обърна, готова да си тръгне.
— Да — съгласи се и Мери и последва приятелката си. Двете скоро се загубиха из тълпата.
— Какво ще кажеш за моите дружки? — попита Диабло, за да подразни Девън.
— Те са груби, вулгарни и в никакъв случай не могат да бъдат наречени дами — отвърна, без да се колебае Девън. — Какво кара една жена да се захване с пиратство?
— Кой знае? — сви рамене Диабло. — Вероятно по същите причини като мъжете: заради приключението, парите, от алчност.