Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Хрумна й да попита само:
— Защо?
— Защото ми доставя удоволствие — последва мъгляв отговор. — Надявам се и на теб да ти е приятно. А и не желая да съм причина нежната ти кожа да бъде наранена.
— На мен? Та за мен няма никакво значение как изглеждаш. Това не променя същността ти. Жалко, че докато се бръснеш, няма да си прережеш гърлото.
Диабло поклати глава, преди да избухне в смях.
— Ти си безценна, Девън. Наистина безценна. Очаквам с нетърпение деня, когато ще узная всички тайни, скрити в твоето тяло.
Преди да клюмне фитила на лампата. Девън зърна повторно, макар и бегло, унищожителната трапчинка върху бузата му. В следващия миг долови шумолене на дрехи и койката поддаде под тежестта на тялото му. Тя усети топлината му до себе си и се размърда неспокойно.
— Стой мирна, Девън, и заспивай.
Да заспи! Как можеше да го стори, та стегнатото тяло на Диабло бе така плътно прилепнало към нейното? Той се обърна и я привлече към себе си, а тя преглътна конвулсивно, спря да диша, готова да води битка. Ала за нейно облекчение или разочарование, той само погали извивката на гърдите й и това обаче беше повече, отколкото бе склонна да допусне.
— Не ме докосвай!
Съвсем непреднамерено лакътят й се заби в наранената му страна.
— Ох! По дяволите! Какво правиш, Девън? Да те завържа ли искаш? Доста ме заболя.
— Радвам се! И не ме докосвай повече!
— Палавница — промърмори той и се извърна на другата страна.
След като даде онова глупаво обещание на Кайл, той се надяваше да накара Девън постепенно да привикне с неговите милувки и накрая съвсем естествено и по собствена воля да го приеме. Разчиташе да събуди копнеж у нея — копнеж, какъвто би могъл да уталожи. Ако съдеше по поведението й тази вечер обаче, като че ли съвсем скоро щеше да се наложи да се раздели с част от плячката си.
Девън се усмихна доволно, ведро и топло в уютното си гнездо. Чувстваше се в безопасност, защитена и — о, така приятно. Нещо меко се долепи до врата й. След това усети нещо възбуждащо и остро по кожата на лицето си. Намръщи се на сън, но не се събуди. Гърдите й трепнаха, дългите й крака се раздвижиха неспокойно от някаква ласкава топлина, без да може да определи от къде идва.
— Сладка! Толкова сладка!
Нашепваните в ухото й думи напълно я разбудиха.
Надвесен над нея Диабло покриваше лицето и шията й с възбуждащи, щипещи целувки. Ръцете му силни и властни бяха под нощницата и изследваха сладката повърхност на кожата й — корема, краката, бедрата, с пръст проследи извивката на бедрото, а ръката му нежно галеше набъбналата й гръд. После повдигна нощницата и тя усети прилив на хладен въздух, а Диабло сведе черната си глава, за да докосне с език възбудените зърна на гърдите й. Простена, залепи устни върху набъбналото зърно и енергично го засмука.
Тялото на Девън се разтърси.
— Престани!
— О, ти си узряла, скъпа. Виж как реагира тялото ти на моето. Дай ми да те любя. Нека те науча как да се насладиш на всичко, което мога.
— Не искам да имам нищо общо с теб или такива като теб — съпротивляваше се Девън. Ала желанието й да се отпусне и да се предаде на волята на Диабло бе тъй голямо, че прехапа устни, за да запази бистър разума си. — Никога няма да ти си отдам доброволно.
— А аз няма да те приема по никакъв друг начин — промърмори Диабло и се надигна от койката. — Става късно, а аз имам да управлявам кораб. Ще дойда по-късно да те изведа на разходка по палубата — той й се усмихна сърдечно и се надигна напълно гол, без да се смущава да й покаже как е предизвикала желанието му.
Преди да извърне очи от пленителната гледка, Девън успя да зърне дългите му мускулести крака, стегнатия задник, тънкия кръст и невероятно широките рамене. Поруменя, опитвайки се да мисли за всичко друго, но не и за онази част от него, която така усилено се отиваше да избегне.
За свое учудване установи, че не се е сещала за Уини или за женитбата им от дни. Поне не откакто Диабло нахлу в живота й като водовъртеж и разбърка ума й.
Какво става с мен, смъмри се тя.
— Хайде, милейди, слънцето ще ти се отрази добре.
Диабло плътно прегърна Девън през кръста и я поведе към огрятата от слънце палуба. Денят бе възхитителен, екипажът сновеше нагоре-надолу в изпълнение на всекидневните задължения, бронзовите тела на мъжете, голи до кръста, блестяха от пот. Няколко моряци проследиха с поглед бавната разходка на Диабло и Девън по палубата, но повечето, незабравили какво сполетя Едноокия, извръщаха очи — поне докато Диабло пазеше любовницата си така ревниво.