Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Погледът му бе така откровено чувствен, така зареден със сексуален подтекст, че дори невинно създание като Девън откликна инстинктивно на силата му. А тя се страхуваше и от собствената си реакция. Чувството за самосъхранение я накара да направи няколко крачки назад, но Диабло я последва.
— Не ме докосвай.
— Ти си моя любовница. Мога да правя каквото поискам.
— Не съм ти любовница. Имам годеник. Ще се омъжа след няколко седмици.
— Кой е той — някой застаряващ граф, готов да прахоса състоянието си по теб?
— Не е твоя работа, но той е млад и е виконт. Нямам нужда от парите му, тъй като си имам достатъчно.
— Само виконт? — подразни я Диабло, вдигайки добре очертаните си вежди. — Може би тогава се жени за теб заради твоите пари?
— Той ме обича — защити се Девън храбро.
— Лягал ли е с теб?
Девън изглеждаше така потресена, че Диабло бе сигурен, че никой мъж включително и добродетелният годеник, никога не я е докосвал.
— Целува ли те? — продължи той разпита.
— Ами… Разбира се — заекна Девън, вече напълно объркана. — Защо ми задаваш всичките тези недодялани въпроси?
На Девън определено не й допадаше какъв обрат вземаха събитията. На практика мразеше начина, по който тялото й откликваше на Диабло и на особения му магнетизъм.
— Целува ли те така? — попита Диабло, прегърна я и покри устата, очите и скулите й с целувки, след това се съсредоточи единствено върху устните й, а с длан придържаше главата й и обръщаше лицето й към себе си. Спря, само колкото да попита: — Или така?
Този път целувката му бе силна, дълбока и жадна. Пламенната му целувка отвори устата й и езикът му се плъзна вътре, безсрамно вкусвайки я. Очите й бяха затворени, а златистите мигли потрепваха върху зачервените й бузи като кадифени крилца на пеперудки. Шокиращото доказателство за неговата възбуда бе като камък помежду им и Девън изпадна в паника, за каква я мисли този отвратителен пират? Да не би да е жена с леко поведение? Та тя е лейди Девън Чатам, дъщеря на граф, образована, изтънчена и достатъчно умна, за да схване, че е на прага да загуби скъпоценната си добродетел.
Изведнъж се усети освободена от железните ръце, държали я до преди миг. Отвори очи и премигна. С изненада се вторачи в Диабло — гледаше я с усмивка, от която тя не можеше да откъсне очи.
— Хареса ти, нали, Девън? Ще ти хареса да си моя любовница. За себе си със сигурност знам, че ще ми допадне.
Възмутителното му държане зашемети сетивата й и тя побърза да смени темата.
— Какво ще кажеш за откуп? Бащи ми ще ти заплати всичко, което поискаш, за да се върна жива и здрава у дома.
Очакваше отговора му и не можеше да си поеме дъх при мисълта, че всичко у този мъж е пълно с противоречия. Нищо от нещата, за които бе чувала, че вършел, не я бе сполетяло, откакто, за нещастие, го бе срещнала. Макар постоянно да го провокираше, Диабло не я бе наранил по никакъв начин. Лесно можеше да я обладае, но бе показал учудващо въздържание. Можеше да й стори онова, което мъжете правеха с жените (подозираше за какво става дума, но не разполагаше с житейски опит какво всъщност е то), а той не й бе посегнал, като се изключат няколкото целувки, той я искаше за любовница, а същевременно сякаш бе склонен да й предостави достатъчно време да свикне с прищявката му.
— Не, не ми трябва никакъв откуп. Имам достатъчно богатства.
— Ти обеща да ме пуснеш — припомни му Девън и усети как я обзема отчаяние.
— Да, така е — съгласи се той и се усмихна със зла усмивка. — А ти не си ли чувала, че пиратите са прочути с лъжите си? Доста ме привличаш, милейди. Щом се налага да прекарам известно време на сушата, бих предпочел да си с мен. Когато отново тръгнем да плаваме, ще се погрижа да бъдеш отведена в Англия.
— Но съм готова да се обзаложа, че не и в същото състояние, в което ме отвлече — предизвика го тя.
Сребристосивите му очи се плъзнаха по тялото й с жестока наслада.
— Няма да те нараня, ако от това се опасяваш, но смятам да отнема девствеността ти, ако я имаш.
— Ще ме изнасилиш?
— Нямам такова намерение — увери я той хладнокръвно.
В следващия момент отново започна да я целува и тя усети как гъстата му, оплетена, остра брада жули нежната кожа на лицето и шията й. Устните му се движеха неуморно върху очите й, скулите, връхчето на носа, преди да се впият жадно в нейните, а езикът му проследи очертанията на устните й, докато не ги разтвори. Ненаситно попиваше сладостта, която тя се опитваше да задържи и се наслади на тръпката, когато усети как преминава по крехкото й тяло.