Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Огромното помещение бе претъпкано с хора — предимно мъже: високи, ниски, дебели, слаби, млади, стари. Повечето бяха грозни, дори гротескни, но някои можеха да минат за привлекателни. Никой обаче не бе обикновен. Бяха облечени всячески, повечето в мръсни изсивели дрехи, но някои — с ярки. Оръжието по тях сигурно щеше да стигне да се въоръжи цяла армия.
— Ей, я глейте, апапи — провикна се някакъв мъж и размаха халба бира. — Вижте кой ни довя вятърът. Ако не ме лъжат старите ми зъркели — самия дявол.
— Да, както и мадамата на дявола — добави друг. — Коя е жената, Диабло? То последно за теб се чу, че чакаш да ти опънат врата. Рекохме си край, няма да те видим вече. Ама без брада — бая си оголен.
— Здравейте, момчета! — поздрави Диабло. — Както виждате, смъртта не плаши дявола. Той няма да се срещне с нея, преди да е готов. — При последната реплика възторжени възгласи изпълниха претъпканата кръчма. — А що се отнася до брадата — без нея съм по-хубав, нали?
Думите му предизвикаха изблик от смях.
— Жената, Диабло! Коя е жената?
— Е, добре, ще ви кажа, момчета: моя е и никой да не я закача, иначе ще си има работа с мен.
— За жената на дявола! — отсече един от пиратите, вдигайки халбата си за тост.
— Да! — присъединиха се като ехо и останалите. — За жената на дявола! Дано да стопи сърцето на дявола!
От разнородната сбирщина най-презрени мъже на света до един завиждаха на Диабло за красивата награда. А и нямаше проститутка, която да не завижда на дамата, защото никой друг на острова не можеше да се сравнява с Диабло.
Девън буквално изпадна в шок. Множеството въоръжени, зли мъже и наплесканите по лицето, безвкусно облечени жени сковаваха не само сетивата й. Как щеше да намери някой, който да й помогне да избяга от тази измет? Та това бяха отрепките на човечеството — мъже и жени, недостойни да живеят заедно с почтената част на обществото. Неволен стон се откъсна от устните на Девън.
Дочул вопъла, Диабло хвана по-здраво треперещите й рамене.
— Не се безпокой, милейди. Никой няма да те нарани, докато си с мен. А и ние ще останем тук само докато Льо Ватур се появи.
— Но тези мъже ме гледат сякаш… сякаш съм… — думите й секнаха не можеше да опише как я караха да се чувства похотливите погледи на пиратите.
— Не ги вини. Ти си дяволски привлекателна жена.
Девън продължаваше да стои замръзнала на мястото си. В това време Диабло нае стая и я поведе нагоре по стълбите. Стаята бе доста приятна от големите прозорци се откриваше великолепен изглед към пристанището. Обзавеждането бе оскъдно, но достатъчно, пердетата и кувертюрата малко пооръфани, но относително чисти. Девън предположи, че пиратите не са особено придирчиви и се зачуди какви ли ще са чаршафите.
— Ще те оставя сега, Девън — обади се Диабло и наруши мълчаливия й оглед на помещението. — Ще вечеряме, когато се върна. Вече си наясно, че не бива да напускаш стаята, нали? И за твое добро заключи отвътре, като изляза. Ще се разпоредя да ти изпратят вода за къпане и вана.
Банята достави огромно удоволствие на Девън. После облече лека ленена рокля, усилено разчетка дългите си руси къдрици, докато те заблестяха като коприна и ги завърза с панделка на тила, избирайки прохладата пред красотата. Седна и зачака Диабло.
Той се върна скоро, следван от двама прислужници, които внесоха втора вана с гореща вода и изнесоха нейната. Когато излязоха, Девън си даде сметка, че Диабло се готви да се изкъпе в нейно присъствие.
— Нали не възнамеряваш двамата да обитаваме тази стая? — попита тя с хладни високомерни нотки в гласа.
— Видя ли долу някого, с когото би предпочела да я споделиш, милейди? — подигравателно попита Диабло, като вдигна вежди. Мълчаливо съблече бялата си копринена риза. Усмихвайки се широко на Девън, постъпка, която я вбеси, той придвижи пръсти към закопчалките на панталона.
— Чакай! Аз ще… Не е почтено.
— Девън, от седмици спим в едно легло. Какъв е този прилив на срамежливост сега? Скоро ще бъдем толкова близки, колкото е възможно да бъдат мъж и жена.
Думите му бяха недвусмислени.
— Защо си губиш времето с някоя, която не те желае? — предизвика го Девън. — Сигурна съм, че в Насо е пълно с жени, които с охота, за разлика от мен, биха легнали с теб.
— Несъмнено — съгласи се Диабло дружелюбно, докато сваляше ботушите си, — но една синеока русокоса красавица ми е легнала на сърцето и не искам никоя друга. — Първо единият, а после и вторият ботуш тупнаха на пода, той се надигна, за да свали и последната дреха от великолепното си тяло. — Може да ми изтриеш гърба, скъпа.
— Само когато небесата се продънят! — Девън нарочно обърна гръб на откровената показност на жизнената мъжественост на Диабло. Гърленият му смях накара страните й да пламнат от гняв. Тя изтърпя унизителното усещане, докато траеше банята на Диабло с цялата самоувереност, която успя да събере, като остана загледана през прозореца и се стараеше да не мисли за голото му тяло.