Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Ще се справя със Скарлет, когато му дойде времето. Да не говорим повече за това. Решението ми е окончателно. Докато стигнем сушата, лейди Девън ще стане моя любовница и то доброволно.
Изведнъж хитро пламъче заигра в очите на Диабло, той обичаше предизвика предизвикателствата.
— Готов съм да се обзаложа с теб, приятелю, след като виждам загриженост за съдбата на дамата. Моят дял от плячката срещу това, че тя доброволно ще легне в постелята ми, преди да стигнем на Рай. И освен това обещавам да я върна в Англия, когато „Танцуващия дявол“ отново излезе на плаване.
— Приемам — съгласи се Кайл, уверен, че надменното девойче ще накара Диабло доста да се поизпоти, преди да му се отдаде ако въобще го направи. — А ако аз изгубя, моят дял слава твой!
Глава пета
Същата вечер Диабло се появи, за да се нахрани заедно с Девън. Следи на умора браздяха лицето му и той неприкрито пазеше дясната си страна. Макар и само за миг чувство на вина обхвана Девън, като си даде сметка какво му стори. И все пак тя реши, че е заслужено наказание заради начина, по който я бе отвлякъл.
Вечерята бе жалко събитие, храната едва се ядеше. Диабло избягваше да приказва, ала я наблюдаваше и то така, че я объркваше. Попита я защо лицето й изглежда зачервено и ожулено, сякаш е била ударена. Тя побърза да му отговори, че брадата му е разранила нежната кожа на бузата. Първоначално Диабло изглеждаше озадачен, а после се замисли и докато се хранеха от време на време поглаждаше голямата грива на лицето си.
По-късно се появи Кайл. Девън се захвана да разчисти остатъците от вечерята. Тя не бе сигурна, че би могла да погледне с безразличие към гладката бронзова кожа, опъната върху впечатляващото тяло на пирата, докато Кайл сменяше превръзката.
Двамата мъже излязоха и Девън се възползва да се приготви бързо за спане. Смяташе да легне на койката с дрехите, но точно тогава Диабло се върна. Хвърли й бегъл поглед и отбеляза:
— В сандъка има предостатъчно нощници.
— Бих… Бих предпочела да не ги използвам.
— Настоявам. Няма да ти е удобно така — рече той и докато отваряше капака, сребристосивите му очи заблестяха хищно, извади широка бяла ленена дреха, която трудно можеше да подтикне към съблазън. — Ела, ще ти помогна.
— Не… Сама ще се справя — възпротиви се Девън, грабна я от ръцете му и нареди: — Обърни се.
— Виждал съм те вече и признавам, че това само изостри апетита ми.
— Диабло, не прави така.
— Как, милейди? Не можеш да отречеш търпението ми спрямо теб. Братството ще се скъса от смях, ако разбере, че още не съм те любил.
— На никого няма да кажа — предложи тя с охота.
Диабло отметна глава и се разсмя от сърце.
— Добре го рече, милейди. А сега се оправи, за да можем и двамата да поспим.
За нейна изненада той отиде до своя сандък и започна да изважда разни дреболии. Тя бързо нахлузи нощницата през главата и изхлузи дрехите отдолу. Застана някак не сигурна — все още се колебаеше дали да се настани в койката.
— Лягай — заповяда Диабло лаконично. Сякаш улавяше всяко нейно движение, макар да бе с гръб.
— Възнамерявам да не се дам без бой — заяви Девън, вирвайки предизвикателно брадичка. — Ще се съпротивлявам на всяка твоя крачка. Ще ме имаш, само ако ме изнасилиш.
Диабло въздъхна уморено.
— Лягай, Девън. Тази нощ си в безопасност.
Застанала вдървена, Девън се бореше с възникналата дилема: ако не бе така изплашена от този привлекателен дявол, ситуацията щеше да й се стори смешна. Не, поправи се тя, не бе изплашена, а просто заплашена — той излъчваната властност, която сякаш то обгръщаше и тя чувстваше как изпада под зависимостта на неговата жизненост.
Вземайки решение, Девън сковано се приближи до койката, легна на удобната постеля, но се притисна колкото се може по-плътно към вътрешната страна. Без да казва каквото и да било, Диабло продължи заниманията си. Девън го наблюдаваше изкосо — той постави няколко предмета до мястото за миене, обърна лампата към себе си и се захвана за работа. Най-после Девън схвана намеренията му и силно се изненада:
— Ще се обръснеш ли?
— Да.
Девън го наблюдаваше погълната от любопитство: с всеки замах на бръснача пред нея все по-пълно се разкриваше привлекателното лице на Диабло. Решителна, квадрата челюст, пълни, чувствени устни, чертите му излъчваха сила и мощ. Девън забеляза как крайчетата на устните му се извиха нагоре, готови за усмивка. Ала най-силно я впечатли дълбоката трапчинка до широката, подвижна уста. Основателно носи брада, бе първата мисъл на Девън — та без нея кой би повярвал, че това лице с класическа красота е на пират с име, всяващо страх в сърцата и на най-смелите мъже.