Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— От колко време живееш с госпожа Ди?
— Какво значение има? От една седмица.
— Една седмица, а вече си майстор на завоалирания разговор. Интересно какви разговори водите двете, когато не съм тук да дам рационално зрънце.
— Ти да дадеш рационално зрънце? — Мики изплакна последната чиния. — Кога за последен път яде праскови със соя и зелен фасул?
— Никога. Синсемила ми поднесе такова ядене в понеделник. Хайде, сподели ми какво мислиш за мене. Щом каза, че увъртам, значи имаш някакви подозрения.
Мики беше озадачена. Аматьорските й познания по психология се провалиха, както би се провалил някой аматьорски изработен ядрен реактор. Със същия успех някой би извършил мозъчна операция с помощта на кухненски прибори.
Тя избърса ръцете си в хавлията и се обърна към Лейлъни:
— Нямам никакви подозрения. Просто казвам, че ако искаш да говориш за нещо с мен, няма защо да се стесняваш. На твое разположение съм.
— О, Господи! — Макар че блясъкът в очите на Лейлъни можеше да бъде разчетен като разочарование, веселият й тон беше естествен: — Смяташ, че си измислям историите за доктор Смърт, защото ме е страх или ме е срам да говоря за това, с което той наистина се занимава. И си мислиш, че в действителност той е педофил и ме малтретира.
Може би момичето се изненада от версията, че Престън Мадок е насилник на деца. Може би това беше само престорена изненада, която целеше да прикрие неудобството от факта, че Мики се беше приближила толкова много до нея и до истината.
Единственото по-опасно нещо от аматьорското прилагане на психологически техники беше аматьорското тълкуване на отговорите на пациента. Ако това беше ядрен реактор, Мики отдавна щеше да се е превърнала в облак радиоактивен прах.
Вместо това се превърна в самата прямота, която до момента се стремеше да избягва.
— А така ли е? — попита тя Лейлъни.
Момичето прибра кутията бира от масата и отговори:
— Тази мисъл е абсурдна поради милион причини.
— Дай ми поне една.
— Престън Клавдий Мадок е едно асексуално създание.
— Няма такова нещо.
— Ами амебата?
Мики разбираше това дете достатъчно добре, за да открие, че то крие доста тайни. Можеше да получи отговорите на тях само като спечели пълното й доверие, а доверието й можеше да бъде спечелено само като демонстрира уважение към нея и като приеме оригиналната й ексцентричност. Тук се включваше и странната словесна игра между двете. Затова продължи:
— Не съм убедена, че амебите са асексулани създания.
— Добре, тогава по-низшите едноклетъчни.
— Кои са те?
— Света Дево, не си ли ходила на училище?
— Ходила съм, но не внимавах много в час. Освен това вие в четвърти клас не учите за амеби и едноклетъчни.
— Аз не съм в четвърти клас. — Лейлъни изля топлата бира в мивката. — Ние сме като едни чергари от двайсет и първи век, които търсим стълбата към звездите. Никога не се застояваме на едно и също място достатъчно, че да си построим покрив над главата. Аз съм частна ученичка и в момента съм в дванайсети клас. — Пенещата се в канала на мивката бира ухаеше приятно на малц и надделя над миризмата на восък от свещите на масата. — На хартия моят учител е доктор Смърт. На практика съм се самообразовала. Думата е „самоук“. Аз съм самоука, и то добра. — И сякаш за да покаже колко е силна, Лейлъни смачка празната бирена кутия със здравата си ръка. — Както и да е. Доктор Смърт може и да е бил добър преподавател, когато е работил в университета, но сега не мога да разчитам на него да ме образова. Невъзможно е да се съсредоточиш върху уроците, когато учителят ти е прокарал ръка под полата ти.
Този път Мики се сепна:
— Не е смешно, Лейлъни.
Загледано в смачканата кутия в малкия си юмрук, момичето продължи:
— Е, признавам, че не е забавно като виц за тъпа блондинка. Обичам вицовете за блондинки. Ако наистина бях изнасилвана от педофил, никога нямаше да се шегувам така. — Тя отвори шкафа под мивката и хвърли бирената кутия в кофата за боклук. — Но в действителност доктор Смърт не би ме докоснал с пръст дори и да беше такъв перверзник. Той изпитва към мене съжаление така както ти би съжалила смачкано от камион и осакатено, но все още живо куче на магистралата. А освен това за него моите деформации са толкова отблъскващи, че по-скоро би си изповръщал червата.
Макар че тонът й беше весел, думите излизаха от устата й като оси и истината, съдържаща се в тях, сякаш ужили Мики.
Сърцето й се сви от състрадание. Почувства моментно объркване и не знаеше какво да каже.
Тирадите на Лейлъни обаче продължиха:
— Откакто се помня, старият Престън ме е докосвал само два пъти, но нямам предвид перверзно докосване. И двата пъти толкова се натъжи, че пребледня като мъртвец. Все пак трябва да му призная, че миришеше по-добре от теб.