Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Ти нямаш пистолет, лельо Джен.
— Вярно. Нямам пистолет. — Тя се усмихна и изражението й сякаш огря кухнята по-силно от свещите. — Сега, като се замисля, мъжът, когото застрелях в Ню Орлийнс, беше Алек Болдуин.
— А Алек Болдуин не е мъжът, обрал магазина на леля Джен — увери Мики Лейлъни.
— Макар че не бих му имала много доверие, ако се навърта около касов апарат — продължи Дженива и стана от стола. — Алек Болдуин играе по-правдоподобно злодеи, отколкото добри герои.
— Човекът, който е убил господин Ди, беше ли хванат? — упорито се върна на въпроса Лейлъни.
— Не — отвърна Мики. — Ченгетата не можаха да съберат нито едно доказателство за осемнайсет години.
— Скапана работа.
Дженива се приближи и сложи длани върху крехките рамене на Лейлъни.
— Всичко е наред, скъпа — отвърна весело тя. — Ако мъжът, който застреля моя Върнън, вече не се пече в Ада, скоро ще се озове там.
— Аз не вярвам много-много в Ада — каза момичето с напълно сериозен тон.
— Напротив, разбира се, че съществува. Какъв щеше да е светът без тоалетни?
Объркана от странния въпрос, Лейлъни погледна за помощ към Мики.
Тя само сви рамене.
— Задгробният живот без ад би бил толкова непоносим, колкото и светът без тоалетни — обясни Дженива и целуна момичето по челото. — А сега и аз отивам да се облекча.
Когато възрастната жена изчезна в късия тъмен коридор и влезе в тоалетната, Лейлъни и Мики се спогледаха. В продължение на няколко секунди в тази непоносима августовска жега, от която времето сякаш бе спряло, те останаха смълчани също като трите пламъка на свещите на масата.
Най-накрая Мики наруши тишината:
— Ако си си поставила за цел да създадеш впечатление за ексцентрична личност, знай, че вече си постигнала голям успех.
— Конкуренцията е много жестока.
— Значи вторият ти баща е убиец?
— Можеше и да е по-зле. Можеше да е някой скапаняк, който няма никакъв вкус и се облича ужасно. Всеки добър адвокат може да оправдае буквално всяко убийство, но за безвкусицата няма оправдание.
— Той добре ли се облича?
— Определено има стил. Поне човек не се срамува, когато е в компанията му.
— Въпреки че убива възрастни жени и момчета в инвалидни колички?
— Само едно момче, доколкото знам.
Зад прозореца кървящият ден оставяше яркочервени петна по небето, като озаряваше всичко в златисти и пурпурни цветове.
Когато Мики стана да прибере масата, Лейлъни понечи да й помогне.
— Спокойно — спря я тя и запали лампата над мивката. — Ще се оправя и сама.
— Това, че съм недъгава, не значи, че не мога да помогна.
— Не се обиждай. Ти си ни гостенка, а ние не взимаме пари от гостите, нито пък ги караме да ни работят.
Без да й обръща внимание, момичето се зае да мие чиниите.
В това време Мики изплакваше на чешмата другите съдове.
— Логично е да се предположи, че всички тези приказки за баща убиец са само плод на въображението ти, опит да се добави малко блясък към образа на госпожица Лейлъни Клонк, огнената малка ексцентричка.
— Грешно предположение.
— Само някаква безсмислица…
— Та аз живея в страната на безсмислиците.
— … но безсмислица, която сигурно цели нещо повече.
Лейлъни върна картофената салата в хладилника и отвърна:
— Какво, да не мислиш, че говоря със загадки?
Мики беше разработила цяла теория за невероятните истории за Синсемила и доктор Смърт. Ако обаче директно разкриеше подозренията си, рискуваше Лейлъни да се затвори още повече в себе си. Поради причини, които нямаше време да анализира, тя искаше да помогне на момичето. Ако наистина Лейлъни се нуждаеше от помощ.
Вместо да я погледне в очите, Мики продължи да мие чиниите.
— Не точно загадки. Понякога става дума за неща, за които сме свикнали да говорим често и затова говорим за тях със заобикалки.
Лейлъни прибра и италианската салата в хладилника, след което каза:
— Така ли правиш? Говориш със заобикалки за неща, които искаш сериозно да обсъдиш? А аз — какво? — трябва сама да се сетя за истинския предмет на разговора ли?
— Не, не — поколеба се Мики. — Е, да, това правя в момента. Но имах предвид нещо друго — че ти говориш със заобикалки, когато ни разправяш за доктор Смърт и убитите от него хора.
С крайчеца на окото си Мики забеляза, че момичето спря да мие съдовете и се обърна към нея.
— Моля те, бъди по-ясна, Мишелина Белсонг. От този разговор ми се завива свят. Какво искаш да кажеш?
— Не мога да разбера за какво ми говориш — излъга Мики. — Ти трябва да ми кажеш… когато си готова.