Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Двамата жреци се разбраха с поглед. Разговорът им бе приключил. Алобоготур се насочи към стаята си, а Азвигортула се зае отново с храстите си.
Сивите от първото стадо на Асура през месец Шехлем се завърнаха в земите на майката. Гласът й отекваше в главите им. Скоро щяха да пристигнат. Спуснаха се ниско над земята и забавиха скорост. Достигнаха голямото дърво и се скупчиха върху коренищата му. Една след друга започнаха да влизат в хралупата и потъваха в земните недра. Запълзяха по изкопаните в земята коридори, а гласът на Асура ставаше все по-силен и призоваващ. Изведнъж нещо черно и бързо се появи, сграбчи първата сива, тя нададе ужасяващ писък и изчезна. Останалите спряха. В дивите им очи изригна ужас, а телата им заблестяха ярко и силно. Гласът на майката заглъхна и те инстинктивно се извръщаха назад, в порив да избягат от непознатото. Но още преди да се отправят по обратния път, отново чуха зова й и като хипнотизирани продължиха да го следват навътре и надолу. Накрая остана само една сива. Останалите ги отнесе непознатото. Гласът на Асура я водеше и тя не усещаше страх. Продължаваше да следва призива й.
Деница се събуди с главоболие и с усещането, че е сънувала. Спомените от отминалата нощ я връхлетяха един след друг, но й се струваха толкова нереални, сякаш бе гледала всичко отстрани, без всъщност да взема истинско участие в събитията. Провикна се вяло и придружителката влезе.
— Донеси ми квесел. И никой да не ме безпокои — нареди тя и с досада си помисли, че този път главоболието й не е измислено.
Отпусна се назад и затвори очи, докато изчака така нужния й квесел. След известно време, когато почувства действието на животворната течност, Деница се изправи и отвори широко прозореца. Свежият въздух нахлу в стаята. Деница пое дълбоко дъх и се облегна на перваза. Загледа се в синьото небе и в птичките, които прехвърчаха весело насреща й.
Тя прехвърли случилото се предишния ден в мислите си. В душата й се промъкна вина за това, което бе извършила. Бе помогнала на един боломит да се измъкне от двореца под носа на сангасите и на всичко отгоре час по-късно присъства на боломитска сбирка. Стори й се ненужно да обмисля предложението на Кюригин за повторна среща. Още вчера бе наясно, че за нея няма място сред тези хора. Не можеше да разбере какво въобще си е въобразявала снощи, за да се озове в тази ситуация. Деница твърдо реши, че каквото и да се случи от тук нататък, за нищо на света няма да се забърка отново с боломитите и с отлъчения от избраните Салистар. Слуховете за него тръгнаха преди години. Беше известен с това, че е обучаван за избран, но е отхвърлен още преди да го посветят. Никой не знаеше причината за решението на жреците. След отказа им да го изберат за един от предназначените за Карпонили и да го посветят, Салистар изчезна през една топла нощ, за да се появява само в приказките, които се носеха за него от време на време и от уста на уста.
Тя се върна обратно в стаята и седна на леглото. Замисли се за Янкул, какво ли прави в момента, дали и той би извършил заради нея същите глупости, които извърши тя?
— Едва ли — отговори си сама с горчивина и се облегна назад.
Изведнъж предметите в стаята се размазаха пред погледа й. Тялото й отново изтръпна и се схвана, както при срещата й с погледа на сивата. Все едно че попадна под нечия чужда власт и само частичка от съзнанието й си остана нейна и непокътната. Всичко наоколо се изпълни с мъгла и тя се издигна сред нея, без да вижда нито мебелите, нито стените, а само мъглата. И тогава отново чу онзи глас. Съскащ и зловещ, той сякаш нахлу от всички ъгли на стаята, блъсна се в стените и задраска в съзнанието й. В гърдите й се надигна неописуем ужас. Тя напрегна всичките си сили, да се освободи от това състояние, но Неведомото бе по-силно от нея, издигаше я нагоре и в главата й все по-отчетливо звучаха съскащи и драскащи звуци.
Без да осъзнае как точно, Деница отново се намери върху леглото си, мъглата бе изчезнала и тишина изпълваше стаята. Тя хвана и стисна силно главата си с ръце. Усещаше страх — силен, ужасяващ, панически страх. Вече не се интересуваше нито от боломитите, нито от войната с Уголия, нито от Вихтун и Янкул. Вледеняващ ужас изпълваше съзнанието й. Стана бързо от леглото и започна да се облича. Само един човек можеше да й помогне — жрецът на Исиней, Батбал. Ако имаше човек, който да е наясно с тези странности, то това можеше да е единствено учителят.
Деница повика придружителката си и двете се запътиха към жилището на Батбал.
Жрецът веднага я прие. Деница развълнувано му разказа за сивата и за състоянието, в което изпадна след срещата на погледите им.