Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Баронът направи гримаса, която означаваше: „Добре знам какво представлява.“
После добави по-високо:
— Дай тогава червената стая на господина, защото той твърдо е решил да изгуби всякакво желание да се върне пак в Таверне. И така, вие държите да преспите тук?
— Така е.
— Все пак почакайте — има един начин.
— За какво?
— Да не изминете пътя на кон.
— Кой път?
— Пътят, който води от тук до Бар-льо-Дюк.
Балзамо изчака да чуе цялото предложение.
— Пощенски коне ли бяха тези, които докараха вашата кола?
— Без съмнение, освен ако не е бил Сатаната.
— Щом е тъй, конете, които са докарали колата ви, могат да продължат.
— Не могат, защото останаха само два от четирите. Колата е тежка, а пощенските коне трябва да поспят.
— Още една причина. Вие решително държите да спите тук…
— Държа на това днес, за да мога да ви видя утре. Искам да ви засвидетелствам своята признателност.
— Можете да го сторите по съвсем прост начин.
— Кой?
— Тъй като сте близък с дявола, помолете го тогава да ми намери философския камък.
— Господин барон, ако държите много…
— На философския камък! Дявол да го вземе! Дали държа!
— Тогава трябва да се обърнете към една личност, която не е дяволът.
— Коя е тази личност?
— Аз, както казваше Корней вече не помня в коя комедия, която ми рецитираше, точно преди сто години, когато минавахме по Пон Ньоф в Париж.
— Ла Бри, стари нехранимайко! — извика баронът, който започваше да намира разговора за опасен в подобен час и с подобен човек. — Опитайте се да намерите свещ и да светите на господина.
Ла Бри побърза да се подчини и докато търсеше това, чието намиране би било почти толкова щастливо събитие, колкото и на философския камък, той извика Никол, за да се качи първа и да проветри червената стая.
Никол остави Андре сама или по-скоро Андре беше доволна от този повод да отпрати своята камериерка. Тя имаше нужда да остане сама с мислите си.
Баронът пожела лека нощ на Балзамо и отиде да си легне.
Балзамо извади часовника си, защото си спомни за обещанието, дадено на Алтотас. Бяха изминали вече два часа и половина вместо два, откакто ученият спеше. Това бяха тридесет загубени минути. Тогава той попита Ла Бри дали колата все още е на същото място.
Балзамо излезе, за да отиде да събуди Алтотас, след като бе проучил как да стигне до червената стая.
Докато Ла Бри се опитваше да въведе малко ред в стаята, проветрена от Никол, която се бе оттеглила, Балзамо, след като бе събудил Алтотас, се върна в къщата.
Стигнал до вратата на Андре, той се спря и се заслуша. В момента когато беше напуснала трапезарията, Андре бе забелязала, че се изплъзва от тайнственото влияние, което пътникът оказваше върху нея, и за да се пребори с тези мисли, тя бе седнала зад своя клавесин.
Звуците стигаха до Балзамо през затворената врата. След момент той направи няколко въртеливи движения с ръце, които можеха да бъдат взети за заклинание и които явно бяха такива, защото, почувствала ново усещане, подобно на онова, което вече бе изпитала, Андре бавно престана да свири своята мелодия, отпусна ръцете си неподвижно и се обърна към вратата с бавно и вцепенено движение като човек, който се подчинява на чуждо влияние и изпълнява неща, които не са му наложени от собствената воля.
Балзамо се усмихна в мрака, сякаш можеше да вижда през затворената врата. Ла Бри явно бе добър прислужник, свикнал да се подчинява при първия знак. И все пак, след като се отправи към вратата, той спря.
— Е? Какво има? — попита Балзамо.
Ла Бри пъхна ръка в джоба на дрехата си и като че ли напипа нещо дълбоко в него, но не отговори.
— Имате ли нещо да ми кажете, приятелю? — попита Балзамо, като се приближи до него.
Ла Бри сякаш бе измъчван от нещо, докато изваждаше ръката си от джоба.
— Искам да кажа, господине, че вие явно сте сбъркали тази вечер — отговори той.
— Аз? — рече Балзамо. — И в какво, приятелю?
— Това, че сте мислили, че ми давате монета от двадесет и четири су, а сте ми дали такава от двадесет и четири ливри.
И той отвори шепата си, като показа един нов и блестящ луидор.
Балзамо погледна стария прислужник с чувство на възхищение, което сякаш показваше неговото голямо уважение към честността, рядко срещана сред хората.
— And honest!45 — рече досущ като Хамлет.
Като бръкна в джоба си, той прибави втори луидор към първия.
Радостта на Ла Бри при тази ослепителна щедрост бе неизразима. Повече от двадесет години той не бе виждал злато. Ла Бри се поклони до земята и вече се оттегляше заднешком, когато Балзамо го спря.
45
And honest! — И честен! (англ.) — бел.прев.