Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Вие имате син, мой скъпи домакине? — попита Балзамо.

— О, боже, да, имам това нещастие. Един виконт Дьо Таверне, лейтенант от гвардията на дофина, отличен поданик!

Баронът произнесе тези две последни думи със стиснати зъби, като че ли искаше да сдъвче всяка буква.

— Поздравявам ви, господине — каза Балзамо, като се поклони.

— Да — отговори старецът, — още един философ. Това предизвиква недоумение у мен, честна дума. Не ми ли говореше той онзи ден да се освободят негрите. А захарта! — рекох аз. — Аз обичам кафето си много подсладено, и крал Луи XV също. — Господине — ми отговори той, — по-добре да се лишим от захар, отколкото да гледаме как страда една раса… — Една раса маймуни! — казах аз, като с това им оказах голяма чест. Знаете ли какво твърдеше той? Право ви казвам, трябва да има нещо във въздуха, което завърта главите им, той твърдеше, че всички хора са братя! Аз — брат на някакъв от Мозамбик!

— О! — рече Балзамо. — Отишъл е твърде далече…

— Е, какво ще кажете? Имам късмет с моите деца, нали? И няма да казват, че потомството ми прилича на мен. Сестрата е ангел, а братът — светец! Но пийте, господине… Виното ми е отвратително.

— Намирам го превъзходно! — каза Балзамо, гледайки към Андре.

— Значи вие също сте философ! А, пазете се, ще накарам дъщеря ми да ви прочете една проповед. Но не, философите нямат религия. И все пак е много удобно да имаш религия. Боже мой, едно време се вярваше в Бога и в краля и с това всичко свършваше. Днес, за да не вярваш нито в единия, нито в другия, трябва да научиш много неща, да прочетеш много книги, предпочитам никога да не се съмнявам. По мое време поне се учеха само приятни неща, учехме се добре да играем на фараон, на бириби или на пас-ди36, прекрасно въртяхме саби въпреки указите, разорявахме херцогини и се разорявахме заради танцьорки. Такава е моята история. Така, както ме гледате, изглеждам стар, нали? Е, добре! Това е, защото съм разорен и живея в тази дупка, защото перуката ми е износена, а облеклото ми е остаряло, но вижте моя приятел маршала, който има нови дрехи и пригладени перуки, той живее в Париж и има две хиляди ливри рента. Е, добре. Той е все още млад, още е зелен, буден, обича да се впуска в авантюри. Той е с десет години по-стар от мен, скъпи ми господине, с десет години!