Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Питагор — каза Андре.
— Да, Питагор, йезуитите ме научиха някога на това. Отец Поре ме накара да съчиня върху това латински стихове в съперничество с малкия Аруе42. Спомням си дори, че той намери моите стихове безкрайно по-добри от неговите. Питагор, да, той е.
— А кой ви казва, че аз не съм бил Питагор? — отвърна съвсем просто Балзамо.
— Не отричам, че не сте били и Питагор — рече баронът. — Но в края на краищата Питагор съвсем не присъстваше при обсадата на Филипсбург. Въобще не го видях там.
— Със сигурност — каза Балзамо, — но видяхте виконт Жан де Баро, който принадлежеше към черните мускетари?
— Да, да, видях го там… Но той съвсем не беше философ, макар да се ужасяваше от погачи и да ги ядеше само тогава, когато не можеше да постъпи по друг начин43.
— Да, точно така е. Спомняте ли си, че на другия ден след дуела на господин Дьо Ришельо Де Баро бе в окопа заедно с вас? Защото, както си спомняте, черните мускетари и гвардейските конници яздеха заедно цели седем дни.
— Точно така — после?
— Е, добре! После — картечът се сипеше като градушка тази вечер. Де Баро беше тъжен — той се приближи към вас и ви поиска един медальон, който вие му поднесохте в златна кутия.
— Върху който беше портретът на една жена?
— Точно така. Виждам я още, руса, нали?
— Дявол да го вземе, така е — каза баронът уплашен. — После?
— После — продължи Балзамо, като че се наслаждаваше на този медальон — едно гюле го улучи по гърлото, както някога господин Дьо Беруик44, и му отнесе главата.
— Уви, да! — каза баронът. — Бедният Де Баро!
— Е, добре, господине! Виждате наистина, че съм ви видял и познавал във Филипсбург — каза Балзамо, — защото лично аз бях Де Баро.
Баронът се отдръпна назад в пристъп на уплаха или по-скоро на смайване, което насърчи чужденеца.
— Но това е магьосничество! — извика Таверне. — Преди сто години щяхте да бъдете изгорен, мой скъпи гостенино. О, Боже мой! Струва ми се, че тук се усеща дъх на призрак, на обесен, на опърлен!
— Господин барон — каза, смеейки се, Балзамо, — един истински магьосник не може никога да бъде нито обесен, нито изгорен, запомнете добре това, само глупаците отиват на кладата или на въжето. Но ще седим ли още тук тази вечер, защото ето, че госпожица Дьо Таверне заспива? Изглежда, че метафизическите спорове и окултните науки малко я интересуват.
Всъщност Андре, покорена от неизвестна сила, на която не можеше да устои, люшкаше леко главата си като цвете, чиято чашка е натежала от голяма капка роса. Но при последните думи на барона тя направи усилие да отблъсне този превземащ я, властен поток, който я смазваше. Тя разтърси енергично глава, изправи се и като залиташе, подкрепяна от Никол, напусна трапезарията. Едновременно с нея изчезна и лицето, залепено за прозорците, в което от дълго време Балзамо бе разпознал Жилбер.
Балзамо бе проследил Андре с поглед, докато тя, залитайки, прекосяваше трапезарията.
Миг след това чуха момичето да напада яростно клавишите на своя клавесин.
7.
Еврика
Барон Дьо Таверне също последва с очи Андре, докато тя се изгуби, след това, когато звукът на нейния клавесин подсказваше, че тя е в съседната стая, той предложи на Балзамо да го закарат до съседния град.
— Имам — рече той — един лош кон, който може би ще пукне, но ще пристигне, и бъдете сигурен, че най-малкото ще сте нощували удобно. Не че липсват спалня и легло в Таверне, но аз схващам гостоприемството по свой начин. Или хубаво, или нищо, това е моят девиз.
— Значи ме гоните — каза Балзамо, като прикри с усмивка досадата, която изпитваше. — Вие се отнасяте към мен като към натрапник.
— Не, за Бога! Отнасям се като към приятел, скъпи гостенино. Да ви настаня тук значи обратното. Че ви желая злото. Казвам ви това с голямо съжаление и за успокоение на душата ми, защото в действителност вие много ми харесвате.
— Тогава, ако ви харесвам, не ме карайте да ставам, когато съм уморен, да препускам с кон, когато мога да отпусна ръцете си и да затопля вкочанените си крака в легло. Не преувеличавайте вашата бедност, в края на краищата, ако не искате да повярвам в лошите ви намерения, които ще ме засегнат лично.
— О, ако е така — каза баронът, — вие ще спите в замъка.
След като потърси с очи Ла Бри и го забеляза в един ъгъл, той му извика:
— Ела тук, стар разбойнико!
Ла Бри направи плахо няколко крачки.
— Ела, дявол да го вземе! И тъй, мислиш ли, че червената стая ще е представителна?
— Разбира се, да — отговори старият слуга, — защото тя е тази, в която спи господин Филип, когато идва в Таверне.
42
Франсоа-Мари Аруе, или Волтер — бел.прев.
43
Има се предвид погачи, в които се слагат зърна от бакла — бел.прев.
44
Дьо Беруик (Жак Фицджеймс, херцог, 1670—1743) — извънбрачен син на Джеймс II, натурализиран французин, става маршал на Франция (1706), убит при обсадата на Филипсбург — бел.прев.