Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
ВЪПР.: — Имате ли врагове?
ОТГ.: — Никакви.
ВЪПР.: — Разбирате ли, госпожице, тези прекомерни предпазни мерки малко ни смущават…
Г-Н СТАНЖЕРСОН: — Наистина, детето ми, странна предпазливост.
ОТГ.: — Да, казвам ви, че от две нощи аз не бях спокойна, никак не бях спокойна.
Г-Н СТАНЖЕРСОН: — Трябваше да ми кажеш тези неща. Непростимо е. Можехме да избегнем нещастието!
ВЪПР.: — След като заключихте вратата, госпожице, легнахте ли си?
ОТГ.: — Да, и бях много уморена, заспах веднага.
ВЪПР.: — Нощната лампа остана ли да свети?
ОТГ.: — Да, но тя е много слаба…
ВЪПР.: — И какво стана тогава, госпожице?
ОТГ.: — Не знам дали бях спала много, но изведнъж се събудих… Изкрещях…
Г-Н СТАНЖЕРСОН: — Да, ужасен вик… „Убиец!“… Още ми звучи в ушите.
ВЪПР.: — Изкрещяхте?
ОТГ.: — В стаята ми имаше някакъв мъж. Той се спусна към мен и ме хвана за гърлото, опитваше се да ме удуши. Задушавах се вече; изведнъж ръката ми успя да вземе от полуотвореното чекмедже на нощното ми шкафче револвера, който бях оставила там зареден. В този миг мъжът ме събори до леглото и размаха над главата ми нещо като боздуган. Но аз стрелях. В същия момент усетих, че ме удариха силно, много силно по главата. Всичко това господине, стана много по-бързо, отколкото ви го казвам, и повече нищо не зная.
ВЪПР.: — Нищо повече! Нямате ли представа как е могъл да избяга убиецът от вашата стая?
ОТГ.: — Не!… Повече нищо не зная. Когато е умрял, човек не знае какво става около него!
ВЪПР.: — Едър ли беше този човек или дребен?
ОТГ.: — Видях само една сянка, която ми се стори ужасна…
ВЪПР.: — Нещо насочващо не можете ли да ни кажете?
ОТГ.: — Господине, нищо повече не зная; някакъв мъж се нахвърли отгоре ми, аз стрелях по него… Нищо повече не зная…