Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Задачата да си припомня всеки, когото някога съм познавала, и всяко нещо, което съм изпитвала през живота си, ми се струваше абсурдна и невъзможна.
— Ами това може да отнеме цяла вечност — казах аз, надявайки се, че една практическа забележка може да прекъсне непонятната линия на мисли на Клара.
— Положително може — съгласи се тя. — Но те уверявам, Тайша, че ако го правиш, можеш само да спечелиш, а нищичко не губиш.
Вдишах няколко пъти дълбоко, движейки глава от ляво на дясно, подражавайки начина на дишане, който ми беше показала тя. Направих го само за да й угодя и да й покажа, че съм слушала внимателно.
Със суха усмивка тя ме предупреди, че прегледът не е някакво произволно упражнение или приумица.
— Когато правиш прегледа, опитай се да усетиш как едни дълги, обтегнати фибри излизат навън от средата на тялото ти — поясни тя. — Тогава синхронизирай обръщането на главата си с движението на тези неуловими фибри. Те са проводниците, по които ще се върне енергията, които си оставила зад себе си. За да си възвърнем силата и единството, ние трябва да освободим своята енергия, уловена от света, и да я притеглям обратно в себе си.
Тя ме увери, че докато правим прегледа, ние разпростираме тези обтегнати фибри от енергия през пространството и времето към хората, местата и събитията, които разглеждаме. Резултатът от това е, че можем да се върнем във всеки момент от живота си и да действаме така, като че ли наистина сме там.
Тръпки ме побиха пред тази възможност. Макар че интелектуално ме интригуваше това, което говореше Клара, нямах никакво намерение да се връщам към неприятното си минало, пък било и само в съзнанието си. Ако не друго, аз поне се гордеех, че съм успяла да се отскубна от едно нетърпимо житейско положение. Изобщо не бях склонна да се връщам назад и мислено да съживявам всички моменти, които толкова се бях мъчила да забравя. И все пак Клара изглеждаше толкова сериозна и искрена, когато ми обясняваше техниката на прегледа, че за един момент изоставих цялата си съпротива и се съсредоточих над това, което говореше.
Попитах я дали има значение в какъв ред си спомня човек миналото. Тя каза, че най-важното е да се изживеят отново събитията и чувствата в колкото може повече подробности и после да се докоснат с помитащото дишане, като по този начин се освобождава заловената ни енергия.
— Това упражнение част от будистката традиция ли е? — попитах аз.
— Не, не е — отговори тя сериозно. — От друга традиция е. Някой ден, и то скоро, ти ще откриеш каква е тази традиция.
5.
Повече не се видях с Клара чак до следващата сутрин на закуска. Предишния следобед насред разговора ни в двора тя внезапно придоби отсъстващ и далечен вид, сякаш бе съзряла нещо или някого край къщата. Забързано стана, извини се и ме остави да размишлявам над значението на всички неща, които ми бе разказала.
Когато седнахме да изядем закуската си от месо с ориз, аз казах на Клара, че на връщане от пещерата предишния ден съм се уверила, че наистина е съвсем близо до къщата.
— Защо всъщност заобикаляхме толкова, докато стигнем дотам, Клара? — попитах аз.
Клара избухна в смях.
— Опитвах се да те накарам да си събуеш обувките, затова минахме покрай потока — отвърна тя.
— Защо трябваше да си събувам обувките? Заради пришката ли?
— Не заради пришката — подчертано каза тя. — Нужно беше да натисна много ключови точки на стъпалата ти, за да те пробудя от вечната ти летаргия. Иначе ти изобщо нямаше да ме слушаш.
— Не пресилваш ли, Клара? Аз щях да те слушам дори и да не беше ме боцкала по краката.
Тя поклати глава и се усмихна разбиращо.
— Всички ние сме приучени да живеем в някаква забрава, където нищо няма значение, освен дребнавото ни, непосредствено задоволяване — каза тя. — А жените особено ги бива в това. И докато не направим прегледът си, ние не можем да преодолеем този навик. И като стана дума за прегледа…
Клара забеляза измъченото ми изражение и се засмя.
— Трябва ли пак да ходя в пещерата, Клара? — прекъснах я аз, изпреварвайки това, което си мислех, че ще ми каже. — Предпочитам да остана тук с теб. Ако ми позираш, мога да ти направя няколко скици и после да ти нарисувам портрет.
— Не, благодаря — каза тя, без да прояви никакъв интерес. — Това, което смятам да правя, е да ти дам някои предварителни указания как се извършва прегледът.
Когато свършихме закуската, Клара ми подаде бележник и молив. Реших, че е размислила за скиците, които исках да й направя. Но докато ми даваше принадлежностите за писане, тя каза, че като начало трябва да направя списък на всички хора, които съм срещала, започвайки от настоящето и стигайки назад до най-ранните си спомени.