— Прав сте, сър Томас — рече той, — в стаята на болния успокоителната лъжа е за предпочитане пред неприятната истина.
— Какво искате да кажете? — учуди се де Уо. — Нима смятате, че бих излъгал дори за хиляди такива като него?
— Но нали казахте, че господарят на този оръженосец, тоест рицарят на Спящия леопард, се е завърнал? — възрази архиепископът, явно разтревожен.
— Ами да, наистина се върна. Само преди няколко часа разговарях с него. Този учен лекар пристигна заедно с рицаря.
— Пресвета дево! Защо не ми казахте веднага за неговото завръщане? — укорно промълви архиепископът. Тонът му издаваше явно смущение.
— Нима не съм ви казал, че рицарят на Спящия леопард се върна? Май споменах това — небрежно отвърна де Уо. — Но какво значение има?
— Голямо, много голямо — каза архиепископът. Той тропна с крак, преплете пръсти — жестовете му неволно издаваха някаква тревога. — Но къде е този рицар? Дано Бог е милостив към нас… Може да стане фатална грешка!
— Ето този слуга може би знае къде е отишъл господарят му — произнесе де Уо, като не разбираше какво толкова развълнува духовника.
Повикаха момчето. На почти неразбираем за тях език то съобщи, че някакъв началник е повикал господаря му при краля, малко преди те да дойдат в колибата. Вълнението на архиепископа се усили до крайна степен и де Уо веднага забеляза това, макар че никак не беше подозрителен, нито пък особено наблюдателен. Колкото повече нарастваше вълнението на архиепископа, толкова повече явно се увеличаваше и желанието му да го прикрие. Духовникът набързо се сбогува с де Уо. Рицарят погледна смаяно след него и като вдигна рамене, поведе арабина към шатрата на крал Ричард.
Девета глава
Пред този лекар, най-изкусния от всички,
побягва чумата, подаграта и тифът,
и треската се мигом изпарява.
Неизвестен автор
Угриженият барон Джилсланд вървеше бавно към кралската шатра. Той не ценеше кой знае колко способностите си и им се доверяваше само на бойното поле. Като съзнаваше, че природата не му е дала особено остър ум, винаги изпадаше в почуда пред явления, които човек с по-живо въображение би се опитал да изследва и да разбере или поне сериозно да обмисли. Но дори и на него му се стори странно, че вниманието на архиепископа веднага се отплесна от чудотворното излекуване на оръженосеца и бе изцяло погълнато от такава дреболия като завръщането на мизерстващия шотландски рицар. Според Томас Джилсланд сред благородниците Кенет беше най-незначителният човек, който не заслужаваше дори да бъде споменат. Затова въпреки навика си пасивно да съзерцава събитията баронът напрягаше всички сили на ума си, за да разбере причината за толкова странното поведение на архиепископа.
Изведнъж го прониза тревожна мисъл. Дали пък в лагера на съюзниците не е възникнал заговор против крал Ричард и архиепископът, когото мнозина смятат за хитър и безсъвестен човек, да е забъркан в това съзаклятие? „Следователно е напълно възможно — продължи да разсъждава в този дух баронът — този Ел Хеким, излекувал или уж излекувал оръженосеца, да е доведен тук с някаква изменническа цел. Нищо чудно да е намесен и рицарят на Спящия леопард, и архиепископът, макар че е духовно лице.“
През това време събитията бяха взели насока, съвсем неочаквана за де Уо. Щом той излезе от кралската шатра, Ричард, обзет от трескава възбуда или под влияние на страстния си характер, почна да се ядосва, че сър Томас се бави прекалено дълго и започна да настоява час по-скоро да го върнат. Той измъчи приближените си с искания да го развличат. Всичко обаче се оказа безполезно. Най-сетне, два часа преди залез-слънце, тоест доста време преди очакваните резултати от лечението на оръженосеца, кралят прати човек да доведе рицарят на Спящия леопард. За да скъси някак неподвижното време, кралят бе решил да разпита сър Кенет защо бе заминал от лагера и как бе срещнал прочутия лекар.
Щом получи поканата, шотландският рицар се запъти към краля. Той влезе в шатрата му с вида на човек, неведнъж навестявал кралски жилища. Кралят внимателно се вглеждаше в сър Кенет, който се приближаваше до постелята му. Рицарят преви за миг коляно, сетне се изправи пред Ричард и застана в почтителна поза, която обаче никак не бе угодническа, нито смирена, каквато би приличала на всеки рицар в присъствието на неговия господар.
— Теб ли наричат Кенет, рицар на Спящия леопард? — обърна се кралят към него. — От кого получи рицарското звание?
![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
