Ричард Лъвското сърце [bg]

— Пак добре, че още ме смятат за жив — отбеляза кралят. — Кои са тези посланици?

— Великият магистър на тамплиерите и маркиз Монфератски.

След малко посетителите влязоха. След обичайните поздрави, разменени между представителите на съвета и краля, маркиз Монфератски се залови да обяснява мотивите на посещението им. Както каза той, пращат ги кралете и принцовете, влизащи в съвета на кръстоносците, за да „узнаят какво е здравето на техния великодушен съюзник, доблестният английски крал“.

— Знаем колко се вълнува съветът за моето здраве — отвърна кралят. — Сигурно членовете му много са се измъчили през тези две седмици, че нищо не са знаели за здравето ми. Сигурно са се страхували да не го влошат, ако дойдат и ме навестят.

Този отговор, толкова рязко прекъснал плавното слово на маркиза, смути оратора. Той продължи сухо, кратко и сериозно, като съобщи на краля, че съветът е решил да го моли да не доверява здравето си на мюсюлмански лекар, уж изпратен от Саладин, докато съветът не вземе мерки да отстрани или да потвърди съмненията, предизвикани в дадения момент от тази личност.

— Велики магистре на светия и доблестен орден на тамплиерите и вие, благородни маркизе Монфератски! — отвърна Ричард. — Ако благоволите да се оттеглите в съседното помещение, ще видите колко високо ценим ние любвеобвилните съвети на нашите събратя кралете и принцовете, които заедно с нас водят свещена война за нашата вяра.

Маркизът и великият магистър се оттеглиха. Преди още да прекарат няколко минути в приемната, пристигна източният лекар, съпровождан от барон Джилсланд и от шотландеца Кенет. Баронът влезе малко след първите двама — сигурно се бе забавил, за да даде някакви нареждания на стражата.

Когато арабският лекар влезе, по източния обичай се поклони дълбоко на маркиза и на великия магистър; магистърът отвърна със студено презрение на това приветствие, а маркизът — с приветлива любезност, каквато проявяваше обикновено към всички. Възцари се мълчание. След две минути магистърът попита строго мюсюлманина:

— Невернико, как смееш да изпитваш изкуството си върху християнски владетел, помазаник Божи?

— Слънцето на аллах — отговори мъдрецът — свети еднакво и на християни, и на правоверни, затова неговият слуга не се осмелява да прави разлика между тях, когато се отнася до лечение.

— Неверни Хекиме — каза магистърът, — не зная какво е името ти, некръстени слуга на мрака! Знаеш ли ти, че ако крал Ричард умре от твоето лечение, ще те завържат за опашките на два диви коня и ще бъдеш разкъсан на две!

— Това едва ли ще е справедливо — възрази лекарят, — нали аз ще използвам само достъпните на човека средства, а изходът от моето лечение е записан в книгата на света. Моят господар, султан Саладин, ми е заповядал да излекувам този християнски крал и с благословията на пророка аз се подчинявам на заповедта му. Ако не успея да го излекувам, вие имате мечове, които жадуват за кръвта на правоверните, и на драго сърце ще им предложа тялото си. Моля ви, нека да не отлагаме възложената ми работа.