Ричард Лъвското сърце [bg]

Последните думи бяха произнесени на франкския жаргон. Лекарят веднага се подчини. Магистърът изгледа мрачно безцеремонния рицар. На сър Кенет нито казаха да влезе, нито му забраниха да присъства при лечението. Поради изключителните обстоятелства той сметна, че има право да последва тези видни особи, но като не забравяше скромното си положение, през цялото време се държа настрани.

Когато гостите влязоха в кралската спалня, Ричард възкликна нетърпеливо:

— Прекрасно! Милите ми приятели са дошли да погледнат как Ричард ще скочи в неизвестността. Де Уо, приеми благодарността на своя господар, все едно дали му е съдено да живее, или да умре. Май с вас влезе още някой… Тази треска ми увреди зрението… О, май е същият шотландец, който иска да се качи без стълба на небето. Добре дошъл… Хайде, сър Хеким, почвайте, почвайте.

Лекарят, вече успял да разпита за симптомите на болестта му, дълго и внимателно проверява неговия пулс. Всички присъстващи стояха безмълвни наоколо и чакаха, затаили дъх. След това мъдрецът напълни една чаша с изворна вода и потопи в нея малката червена торбичка, която, както и преди, извади от диплите на дрехите си. Когато водата достатъчно се просмука със съдържанието на кесийката, Ел Хеким понечи да даде водата на краля, но той го възпря и рече:

— Чакай малко. Ти провери моя пулс, нека и аз да проверя твоя. Както е редно за почтен рицар, и аз разбирам нещо от твоето изкуство.

Арабинът без колебание му подаде ръката си. Широката длан на крал Ричард стигна и почти напълно скри от погледа тънката издължена китка на арабина.

— Сърцето му бие спокойно като на младенец — каза кралят. — Не може да има такъв пулс човек, който се готви да отрови краля. Де Уо, пусни този Хеким с почести и в пълна неприкосновеност, каквото и да се случи с мен — все едно дали ще умра или ще остана жив… Поклони се от мен на благородния Саладин, приятелю. Ако умра, няма да се усъмня в честността му, ако ли остана жив, ще се помъча да му се отблагодаря така, както прилича на воин.

Сетне Ричард се привдигна, взе чашата и като се обърна към маркиза и магистъра, каза:

— Помнете какво ще кажа и нека моите събратя владетели подкрепят наздравицата ми с чаша кипърско вино: „Пия за безсмъртната слава на първия кръстоносец, който ще забие копие или меч във вратата на Йерусалим; пия позор и вечно безчестие да сполетят всекиго, който е поставил ръката си върху плуга, а сетне го е захвърлил!“

Той изпи чашата до дъно, върна я на арабина и съвсем изтощен се отпусна върху високите възглавници. Лекарят с безмълвни, но изразителни жестове даде да се разбере, че всички освен него и де Уо трябва да напуснат шатрата, защото никакви думи не можеха да накарат верния англичанин да се махне. Кралската шатра веднага опустя.