Ричард Лъвското сърце [bg]

— Добре де, тогава ли е срещнал лекаря? — нетърпеливо настоя кралят.

— Не, господарю — отвърна де Уо. — Щом научил за сериозната болест на Ваше величество, сарацинът решил да предупреди Саладин да изпрати своя собствен лекар при вас. Той бил много известен в ислямския свят. Шотландският рицар изчакал ден или два, докато най-сетне лекарят наистина пристигнал в пещерата. Придружава го като някой виден владетел свита с барабани и зурни и многобройни слуги на камили и пеш. Взел е със себе си препоръчителни писма от Саладин. Преди да ги донеса при вас, ги дадох на преводача. Ето английския текст.

Ричард разгърна свитъка, на който сред многото словоизлияния за уважение и почит към английския крал, пишеше:

„От все сърце те молим да приемеш нашия лекар Адонбек Ел Хеким и да се възползваш от неговото изкуство. Постъпваме така не само, за да почетем с услуга твоята доблест и мъжество, превъзнасяни от всички нации на Франкестан, но и за да приключим спора, който се води сега между нас, или чрез почетен договор за мир, или чрез открит двубой на полесражението. Защото на теб, който заемаш толкова висок сан и притежаваш такава доблест, не ти прилича да умреш от робска смърт, а нашата слава не може да допусне подобна болест да лиши нашето оръжие от толкова храбър противник. И затова, нека те закриля светият пророк…“

— Стига, стига! — възкликна Ричард. — Не искам да чувам за това куче — мюсюлманския пророк! Яд ме е, като си помисля, че толкова мъжествен и достоен султан вярва в някакво умряло куче. Съгласен съм да видя неговия лекар. Съгласен съм да ме лекува този Ел Хеким. Бързай, де Уо. Защо протакаш това толкова приятно събитие? Доведи тук този Хеким.

— Господарю — произнесе баронът, който сметна, че това прекалено доверие е породено от пристъп на треската, — спомнете си, че султанът е езичник и че вие сте най-опасният му враг… И нека да изчакаме и да видим какво въздействие ще окажат лековете му върху оръженосеца на онзи шотландец — добави баронът. — От това зависи и моят живот, защото трябва да умра като куче, ако постъпя несправедливо и погубя надеждата на всички християнски народи.

— Досега не съм те виждал да се колебаеш от страх за собствения си живот — изрече присмехулно Ричард.

— И сега не бих се колебал, господарю — отвърна непоколебимият барон, — ако не се излагаше на опасност Вашия живот.

— Колко недоверчив човек! — възкликна Ричард. — Хайде, върви тогава да видиш как действа лекарството. Иска ми се то или да ме убие, или да ме излекува. Дотегна ми да се излежавам тук като някой бик, умиращ от шап, и да слушам как вън бият барабани, ечат тръби и чаткат копита.

Баронът набързо излезе, като реши да се посъветва с някое духовно лице, защото съвестта му неспирно го терзаеше, че щеше да предостави господаря си в ръцете на един неверник.

Преди всичко той сподели съмненията си с тирския архиепископ, който беше в прекрасни отношения с крал Ричард и кралят от своя страна също обичаше и уважаваше този духовник.