Ричард Лъвското сърце [bg]

— Че господарят се държи достатъчно добре със слугата си, щом го настанява в жилището, което той самият използва — отвърна де Уо и влезе в колибата.

Архиепископът го последва с явно нежелание. Той не беше страхлив човек, но доста се грижеше за собствената си безопасност. Въпреки това си спомни, че е добре лично да се убеди във възможностите на арабския лекар, и влезе в колибата с важен и величествен вид, който според него трябваше да внуши чувство на преклонение у неверника.

Когато архиепископът влезе в колибата, рицарят го нямаше вътре. Арабският лекар, възбудил толкова много вълнения, бе запазил същата поза, в която де Уо го бе оставил преди няколко часа. Архиепископът застана пред него за няколко минути, сякаш очакваше почтителен поклон или някакви жестове, които да изразят почтителното възхищение на сарацина. Но Адонбек Ел Хеким не го удостои с никакви знаци на внимание освен бързия поглед, а когато духовникът най-сетне го приветства на широко използвания в тези краища франкски диалект, той отговори с обичайното източно приветствие:

— Селям алейкум (Мир за теб).

— Ти с лечение ли се занимаваш, невернико? — остро попита архиепископът, засегнат от подобно хладно отношение. — Бих искал да поговоря с теб за това изкуство.

— Ако ти разбираше нещо от медицина, щеше да знаеш, че лекарите не дават съвети и не спорят в стаята на болния — отвърна Ел Хеким. — Чуй — допълни той, когато от дъното до колибата прозвуча ръмженето на хрътката. — Дори кучето може да те научи на ум и разум, защото инстинктът му казва, че в присъствието на болен не бива силно да се лае. Ако искаш да ми кажеш нещо, да излезем от хижата.

С тези думи той стана и се запъти към изхода.

Въпреки обикновените дрехи и не особено високия ръст на сарацина, който изглеждаше още по-дребен до грамадния духовник и до гигантския английски барон, лицето и държанието му правеха толкова внушително впечатление, че архиепископът не се реши остро да изрази своето неодобрение на толкова резкия отговор. Щом се озова вън от колибата, той няколко минути гледа Адонбек и не можа да измисли подходяща тема, за да продължи разговора. Високият калпак на арабина скриваше косата му, а също и част от челото. Челото явно бе високо и видимо лишено от бръчки. Гладки бяха и бузите, доколкото не ги закриваше дългата брада.

Очевидната младост на лекаря съвсем слиса духовника и той най-после прекъсна мълчанието, което събеседникът му не бързаше никак да нарушава. Архиепископът попита сарацина на колко е години.

— Годините на обикновените хора се броят по техните бръчки — отвърна сарацинът, — а годините на мъдреците — по тяхната ученост. Не смея да се назова по-стар от сто години.

С това искаше да каже, че за придобиването на неговите знания обикновен човек би учил сто години. Барон Джилсланд, разбрал тези думи буквално, погледна многозначително духовника, който схвана истинския им смисъл, но все пак кимна загадъчно. Архиепископът възвърна цялата си важност и властно попита по какъв начин Адонбек може да докаже медицинското си изкуство.