Ричард Лъвското сърце [bg]

— Само с хрътка, Ваше величество — внесе поправка шотландецът. — Но ако Ваше величество намери за нужно да ми разреши и ловуване със сокол, сигурен съм, че ще мога да осигурявам прекрасен дивеч за кралската трапеза.

— Струва ми се, че ако имаше сокол, едва ли щеше да чакаш моето разрешение — отбеляза кралят. — Но да не говорим повече за това. Искам да узная от теб, господин рицар, на какво основание и по чия заповед си пътувал до пустинята край Мъртво море и до Енгадийския манастир.

— По заповед на съвета на владетелите от свещения кръстоносен поход — отвърна рицарят.

— А кой е посмял да издаде такава заповед, без да уведоми мен, който не съм най-незначителният член на този съюз?

— Извинете, Ваше величество — реше шотландецът, — но не е моя работа да разпитвам за такива подробности. Аз съм воин на кръста, затова бях длъжен да се подчиня без разсъждения на волята на владетелите и вождовете, оглавили този свещен поход. Заедно с всички християни скърбя, че болестта — надявам се, само за кратко — не е дала възможност на Ваше величество да посети военния съвет, където заема твърде видно място. Но като воин съм длъжен да се подчиня на хората, които имат законното право да ми заповядват. В противен случай щях да дам лош пример на християнската войска.

— Ти говориш правилно — каза крал Ричард. — Не си виновен ти, а хората, с които се надявам да си разчистя сметките, както трябва, когато се вдигна от това проклето легло. В както се състоеше даденото ти поръчение?

— Струва ми се, Ваше величество — отговори шотландският рицар, — че ще е най-добре да попитате онези, които ме бяха изпратили. Те биха могли да ви изложат същността на моето поръчение. Аз съм в състояние да ви предам само външните подробности.

— Не си прави шеги с мен, господин шотландецо, да не си изпатиш — възкликна раздразнен кралят.

— Господарю! — твърдо изрече шотландецът. — Когато потеглих на този поход, изоставих всякаква грижа за своето благополучие, защото се грижех единствено за благото на безсмъртната си душа, а не за безопасността на земната си плът.

— Кълна се в светата меса, ти си храбър момък! — произнесе Ричард. — Вярвай, рицарю, аз обичам шотландците. Смели са, макар да са вироглави и инатливи. Общо взето са искрени хора и само понякога лъжат от държавнически съображения. Заслужил съм тяхната признателност, защото доброволно сторих това, което те не можаха с оръжие да извоюват от моите предшественици и не биха могли със сила да изтръгнат от мен. Върнах ви крепостите Роксбърг и Беруик, взети като залог от Англия, възстанових древните ви граници и се отказах от изискването вашите владетели да се кълнат във вярност на английската корона, защото това задължение ви беше натрапено. Помъчих се да установя почетни и приятелски отношения с вашата страна.

— Да, вие сторихте всичко това, господарю — с поклон произнесе сър Кенет. — Вие сключихте в Кентърбъри договор с нашия владетел. Именно поради това аз и мнозина други шотландци, по-достойни от мен, водим война с неверниците под вашите знамена. Ако нашият брой сега не е голям, причината е, че не щадихме живота си и загивахме храбро.