Ричард Лъвското сърце [bg]

— А при какви условия се предлагаше да бъде сключен този благословен мир? — попита крал Ричард, като с усилие потискаше овладялото го възмущение.

— Нищо не зная за тях, господарю мой — отвърна рицарят на Спящия леопард. — Предадох ги в запечатан плик на пустинника.

— А как ти се видя този почтен отшелник? Какъв е според теб — глупак, луд, изменник или светец? — попита Ричард.

— Според мен, Ваше величество, безумието му е престорено — рече хитрият шотландец. — Струва ми се, че играе ролята на луд, за да си спечели благоволението и уважението на неверниците, които смятат безумците за хора, вдъхновявани от небето. Във всеки случай лудостта му се проявяваше съвсем нарядко и според мен не е засегнала разсъдъка му, както става обикновено.

— Умееш да бъдеш проницателен — отбеляза кралят, като се отпусна върху постелята. Дотогава бе разговарял седешком. — А какво ще кажеш за покаянието му?

— Покаянието му — замислено подхвана Кенет — според мен е напълно искрено. Явно съвестта го измъчва заради някакво страшно престъпление, което според него го обрича на вечни мъки.

— А какво е становището му за политиката?

— Струва ми се, господарю — отвърна Кенет, — че също толкова малко вярва в завоюването на Палестина, както и в собственото си спасение. Сигурно смята, че това може да стане само по чудо особено откак ръката на Ричард престана да нанася удари по неверниците.

— Значи страхливата политика на този пустинник по нищо не се различава от политиката на всичките тези жалки хора. Те са забравили за рицарското достойнство и за вярата си и се държат решително само когато намислят да отстъпват. Готови са да бягат презглава и да стъпчат умиращия си съюзник!

— Извинете ме, господарю мой — прекъсна го шотландският рицар. — Струва ми се, че този разговор само усилва болестта ви — врага, от който християнската войска се страхува повече, отколкото от сарацините.

Наистина лицето на крал Ричард се беше наляло с кръв и жестовете му издаваха трескава възбуда. Стиснатите в юмрук ръце, бляскавите очи сочеха, че страда едновременно и от физически болки, и от душевни мъки. Въпреки това гордият му дух явно презираше и едното, и другото и го подтикваше да продължи разговора.

— Бива те да ласкаеш, господин рицарю, но няма да се измъкнеш лесно от мен! — възкликна той. — Трябва да узная от теб повече, отколкото ми разказа досега. Видя ли моята съпруга, която беше в Енгадийския манастир?

— Не, господарю мой, не съм я забелязал — отвърна сър Кенет, дълбоко смутен. В тази минута си спомни среднощната процесия в параклиса, издълбан в скалата.

— Питам те — строго продължи кралят — влезе ли в параклиса на Енгадийския манастир и видя ли там Беренхария, английската кралица и дамите от нейната свита, които тръгнаха заедно с нея да се помолят Богу?