Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Получих посланието — поясних аз.
— О, ти ли си Бърти Устър?
— И още как. А това е моят приятел Джордж Кафин. Джордж пише пиеси и други глупости.
Тримата се ръкувахме, а униформеният отлепи от крака на стола една дъвка, скътана там за черни дни, и се усамоти в ъгъла да съзерцава безкрая.
— Отвратителна страна — взе да се възмущава Сирил.
— Ами не знам, нали знаеш, знае ли човек — рекох аз.
— Правим каквото можем — заоправдава се Джордж.
— Джордж е американец — поясних аз. — Пише пиеси и тям подобни.
— Америка обаче не е моя — продължи Джордж. — Цялата отговорност е на Колумб. Но с готовност ще приема всякакви предложения за подобрения и ще ги изложа пред съответните органи.
— Защо полицаите не се обличат като хората?
Джордж хвърли едно око на преживящия в отсрещния ъгъл.
— Че какво му липсва?
— Питам защо не носят шлемове, ще знаеш? Защо приличат на пощальони, ще знаеш? Само объркват човека, ще знаеш. Стоя си аз на тротоара и си зяпам ей-така, а до мен се приближава някакъв пощенски служител, ще знаеш, и ме ръга в ребрата с някаква сопа. Откъде накъде пощаджии ще ме ръгат в ребрата? Затова ли съм пропътувал три хиляди мили — за да ме ръгат пощаджии, ще знаеш?
— Дотук ясно — каза Джордж. — А ти какво направи?
— Че какво мога да направя? — учуди се Сирил. — Малко съм барутлия. Ние, Басингтън-Басингтъните, не си поплюваме. А той ме млатна през окото и ме довлече в тая дупка, ще знаеш.
— Ще оправя нещата — обещах аз, извадих пачка банкноти и отидох да преговарям, като оставих Сирил на топлите грижи на Джордж.
Бях силно угрижен. Бръчки браздяха ясното ми чело, мъчителни предчувствия гризкаха сърцето ми. Докато това недоразумение пребиваваше в Ню Йорк, той бе моя отговорност, а като го гледах, никак, ама никак не ми се отговаряше за него, най-малко пред леля Агата.
Продължих да задръствам мисловния си процес със Сирил до късно вечерта, когато Джийвс ми донесе прощалното уиски преди лягане. Не ме оставяше натрапчивата мисъл, че неговото първо посещение в Америка ще се окаже моят последен шанс да се реабилитирам. Пак изчетох внимателно писмото на леля и отново недвусмислено долових нейната дълбока привързаност към Сирил Басингтън-Басингтън и непоколебимата й вяра, че аз съм пръкнат на този свят, за да го браня с гърди от всячески попълзновения. Отправих благодарност към Всевишния за очевидното взаимно привличане между Сирил Напаст-Напаст и Джордж, защото Джордж е много свястно момче. След като измъкнах оня от тъмницата, двамата с Джордж си тръгнаха заедно, като си гукаха като две гургулички. Щяха да гледат заедно следобедната репетиция на „Питай татко“. Дори дочух нещо за съвместна вечеря. Така че засега можех да избърша пот от челото.
Точно тук разсъжденията ми бяха прекъснати от Джийвс, който влезе при мен с телеграма в ръка. Беше от леля Агата и гласеше: „Обади ли се вече Сирил Басингтън-Басингтън? За нищо на света не го представяй в театралните среди. Жизнено важно. Следва писмо.“
За да се презастраховам, я изчетох два пъти.
— Недоумявам, Джийвс.
— Да, сър?
— Крайно съм озадачен.
— Ще желаете ли още нещо, сър?
Намерението ми беше да му покажа телеграмата и да му искам мнението. Но щом като ще прави сцени заради някакви си виолетови чорапи…
— Свободен си.
— Лека нощ, сър.
Той се изнесе, а аз седнах за поредното мислене. Само че то бе прекъснато от позвъняване на вратата. На прага цъфтеше Сирил Басингтън-Басингтън в празнично настроение.
— Отбих се малко, ако не възразяваш — бяха първите му думи. — Трябва да ти съобщя нещо страхотно.
Изниза се покрай мен в салона и докато затворя вратата, той вече четеше телеграмата от леля и се кискаше щастливо.
— Не беше редно да чета чужда кореспонденция, ще знаеш, но зърнах името си и просто не се сдържах — каза той. — Слушай, Устър, стари приятелю, веселбата започва. Нали не възразяваш, ако си налея нещо? Много благодаря и прочие глупости. Да, веселбата е голяма, ще знаеш, като имам предвид новината, която ще ти съобщя. Добрият стар Кафин ми повери роля в „Питай татко“, ще знаеш. Епизодична, което си е вярно, но зряла като миналогодишно сирене. Иде ми запея с пълно гърло!
Той отпи от уискито и продължи. Изглежда не му правеше впечатление, че не рипам от радост.
— Винаги съм мечтал за сценична кариера, ще знаеш. Но дъртият и дума не дава да се изрече. Става морав като чорапите ти, колчем зачекна темата, ще знаеш. Затова реших да се прехвърля отвъд океана. В Лондон нямаше начин да стъпя в театъра без някой да му докладва, та затова ми хрумна да го преметна, че отивам във Вашингтон да обогатя общата си култура. Тук няма кой да ми слага пръти в колелата, ще знаеш, и мога да се вихря както ми душа иска!