Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Какво се явява това тук, Джийвс? — попитах с надебелен език, след като се зверих известно време в неразгадаемото картонче.
— Джентълменът е пристигнал от Англия, сър. Намина да ви навести по-рано тази сутрин.
— Господи, Джийвс! Че има ли по-рано от това? — ахнах аз.
— Джентълменът ме помоли да ви уведомя, че ще ви посети още веднъж, сър.
— За пръв път чувам това име. Ти да си го чувал, Джийвс?
— Да, сър, запознат съм с фамилията Басингтън-Басингтън. Родът има три разклонения — Шропширските Басингтън-Басингтъни, Хампширските Басингтън-Басингтъни и Кентските Басингтън-Басингтъни.
— Англия ми се вижда презапасена с Басингтън-Басингтъни.
— Така изглежда, сър.
— Никаква опасност от внезапен дефицит.
— Да, сър.
— Що за явление е даденият?
— Не бих могъл да ви осведомя, сър, след подобно мимолетно познанство.
— Би ли заложил две срещу едно, базирайки се на първоначалните впечатления, че не е отрова за рода человечески?
— Не бих рискувал такъв висок залог, сър.
— Знаех си аз. Е, тогава ни остава да установим конкретната разновидност.
— Времето ще покаже, сър. Джентълменът донесе писмо за вас.
— Така ли? — зарадвах се аз и грабнах плика, но в следващия миг разпознах почерка. — Ама Джийвс! То е от леля Агата!
— Нима, сър?
— Иска от мен да се грижа за него, докато е в Ню Йорк. Господи, Джийвс, ако го поухажвам и той изпрати благоприятен доклад в щабквартирата, току-виж ми позволили да се върна у дома за надбягванията в Гудуд. Сега е моментът всички свестни хора да ми се притекат на помощ. Или поне ти, Джийвс. Трябва да се скупчим край него и да го глезим, без да пестим усилия.
— Подобна политика би могла да даде своевременни резултати, сър.
— Няма да остане дълго в Ню Йорк — продължих аз да чета посланието. — Оттук продължава за Вашингтон. Щял да го огледа дали му харесва, преди да постъпи на дипломатическа служба. Дали не бихме спечелили обичта му с един-два обяда и няколко обилни вечери?
— Да, сър.
— Това е най-хубавото нещо, което ми се случи, откак се простих с добрата стара Англия. Слънцето най-сетне проби през плътната покривка намусени облаци.
— Да, сър.
И той започна да ми приготвя нещата, при което настъпи неловко мълчание.
— Не тези чорапи, Джийвс — обадих се небрежно, макар че гласът ми притреперваше. — Дай цикламените.
— Не ви чух, сър?
— Цикламените, казах.
— Много добре, сър.
И той ги измъкна от чекмеджето като вегетарианец, вадещ гъсеница от салатата. И с невъоръжено око се виждаше колко страда. Да страда! Човек не може цял живот да е в угода на собствения си прислужник. Така де!
Зачаках Сирил да се яви повторно след закуска, но от него ни звук, ни стон, така че към един часа се понесох към Ламз Клуб, където имах уговорка да нахраня Устър в компанията на новопридобито другарче на име Кафин. Джордж Кафин пише пиеси и такива. По време на престоя си в Ню Йорк бях успял да се сприятеля с много народ, защото градът се оказа фрашкан с момчета с вкус към живота, които сякаш само мен бяха чакали.
Кафин позакъсня, но все пак се яви с оправданието, че го задържала репетицията на последната му музикална комедия „Питай татко“. Вече бяхме на кафето с цигарите, когато един келнер ме уведоми, че Джийвс иска да ме види.
Джийвс ме чакаше в преддверието. Изгледа с болка чорапите ми и извърна очи.
— Току-що телефонира господин Басингтън-Басингтън, сър.
— Така ли?
— Да, сър.
— Къде е той?
— В затвора, сър.
Аз се олюлях. Сега вече я оплескахме с любимеца на леля Агата и то кажи-речи в мига, в който тя го повери в ръцете ми.
— В затвора!
— Да, сър. Съобщи ми по телефона, че бил арестуван и много ще му стане драго, ако се отбиете да платите гаранцията.
— Но защо, господи!
— Не ме удостои с откровения по въпроса, сър.
— Стана тя каквато стана, Джийвс.
— Именно, сър.
Аз забърсах Джордж, който много мило си предложи компанията, и двамата се метнахме в едно такси. Поседяхме на дървена скамейка в полицейския участък, докато един униформен не ни доведе Сирил.
— Здрасти, здрасти, здрасти — казах аз.
От личен опит знам, че човек не е в най-препоръчителната си форма след престой в килията. В Оксфорд бях почти на щат към един приятел, когото вадех от участъка след всяка гребна гонка между Оксфорд и Кеймбридж, та той неизменно се явяваше пред взора ми като нещо, заровено от кучето в градината. Сирил не правеше изключение. Демонстрира ми насинено око и скъсана яка и ако питате мен, не ставаше за препоръчване в писмо. На вид се оказа висок, мършав, с русолява коса и облещените воднисти очи на рядка екзотична риба.