Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Земетресение в Близкия изток уби девет хиляди души за три минути и доведе до заплашително нарушаване на крехкия баланс в региона. Китайско-американската лунна комисия съобщи, че лунните колонии задоволяват 87% от нуждите си от протеини и въглехидрати, и повиши имиграционната квота, но отново отказа да премахне образователния ценз.
Йохан Себастиан Бах Смит продължаваше да сънува.
След неизмеримо много време (как се измерва времето в съня?) Смит се пробуди достатъчно, за да осъзнае, че съществува — тоест преодоля невидимата граница между съня и присъствието в реалния свят. Знаеше кой е: Йохан Себастиан Бах Смит, старец — не беше малко дете, нито момче — и започна да възприема обкръжаващата го среда, която не предлагаше почти никакви дразнители — тъмнина, тишина, липса на допир, дори на натиск, докосване, кинестезия.
Питаше се дали операцията вече е започнала и ще усети ли нещо, ако е умрял. Не се страхуваше от болката, бяха го уверили, че мозъкът не разполага със собствени рецептори и че ще му поставят упойка само за да лежи неподвижно и да не изпитва никакви тревоги по време на операцията — пък и болката не го плашеше от години, или по-точно, откакто бе станала негов постоянен спътник.
Постепенно се унесе в сън и го споходиха нови съновидения. Нямаше ни най-малка представа, че мозъчната му дейност се следи постоянно и че промяната в ритъма на някои вълни, показваща пробуждането на пациента, е предизвикала големи вълнения в лекуващия екип.
Отново се пробуди и този път стигна до заключението, че заобикалящото го небитие трябва да е смъртта. Обмисли тази идея, без да изпада в паника, тъй като още преди половин век бе започнал да привиква с мисълта, че някой ден ще умре. Ако това наистина беше смъртта, не беше нито Раят, който му бяха обещали като малко дете, нито Адът, в който отдавна бе престанал да вярва, нито дори пълната липса на самоосъзнаване, която очакваше — беше само една безкрайна и неизмерима скука.
Заспа отново, без да знае, че наблюдаващият го лекар бе решил, че пациентът има нужда от почивка.
Събуди се и направи поредния опит да прецени положението си. Ако беше мъртъв — а нямаше причини да се съмнява в това, — изглежда, сега бе подходящият момент за малка инвентаризация на това, с което разполагаше. И така — плюсове — никакви. Всъщност не, един: паметта. Имаше спомени за скорошните събития, но те бяха заплетени и неясни, наподобяващи объркани, налудничави сънища — вероятно заради анестезията, но така или иначе, не можеше да разчита на тях. Освен тях и по-стари спомени, далеч по-ясни, за едно същество на име Йохан Смит. Е, Йохан, стари копелдако, щом двамата с теб ще прекараме вечността затворени в този тъмен лабиринт, най-добре да се опитаме да си припомним всичко, което можем.
Всичко? Или да се съсредоточим само върху хубавите неща? Не, пържолата трябва да има и сол, иначе ще е безвкусна. Опитай се да си спомниш всичко. Ако ни очаква вечността и това е единственото ни забавление, най-добре да разполагаме с пълни записи от изминатия път… тъй като дори най-хубавите моменти могат да станат досадни, след като ги превъртиш няколко хиляди пъти.
И все пак, поне за начало и заради упражнението, ще е най-добре да се съсредоточи върху някой хубав спомен. Е, какво да бъде, приятел? Има само четири главни теми, останалото са подробности: пари, секс, война и смърт. Кое да изберем? Точно така! Права си, Юнис, аз съм един дърт мръсник и единственото, за което съжалявам, е, че не те срещнах четирийсет или петдесет години по-рано. Кажи ми, момиче, тези морски черупки на сутиена ти рисувани ли бяха, или истински? Така и не успях да те попитам навреме за това. Хайде, кажи на своя прадядо. Обади ми се по телефона и ми кажи. Извинявай, миличка, но не зная на кой номер да ме потърсиш.
Божичко, ама колко беше красива!
Нека ти призная още нещо, Юнис, въпреки че непрестанно мислех за теб, така и не посмях да те докосна. Коя е първата, с която съм го правил? Не, ако ти кажа, ще ми се подиграваш. Втората? Ах, бях млад и невинен и тя ме оплете в мрежите си. Госпожа Уиклънд. Малкото й име? Ох, не мога да си го спомня. Едва ли съм я наричал с него, нито тогава, нито по-късно. Въпреки че ми позволи да я навестя още много пъти. Позволила ли казах? Направо ме окуражаваше — тя дърпаше конците през цялото време.