Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Обаче когато подир два дни дочу, че цялата околност кипяла срещу мастър Бейн поради взетото от него становище, сър Оливър извика свещеника и отиде с него в дома на съдията в Труроу, за да представи известни доказателства, които беше премълчал пред Розамунд и сър Джон Килигрю.
— Мастьр Бейн — започна той, когато тримата се затвориха в библиотеката на този господин, — аз чух за справедливото и благородно решение, взето от вас, и дойдох да ви поблагодаря и да изкажа моите почитания за вашата смелост.
Мастър Бейн тежко се поклони. Той бе човек, надарен от природата с тежест.
Но понеже не желая вашата постъпка да повлече лоши последици, дойдох да ви представя доказателства, че сте действували по-справедливо, отколкото допускате, и че аз не съм убиецът. — Не сте ли? — е изумление се провикна мастър Бейн.
— О, уверявам ви, ще видите, че не се опитвам да ви заблудя. Както ви казах, аз мога да ви представя доказателство и дойдох да то сторя, преди времето да го направи невъзможно. Не желая да го разгласявам, мастър Бейн, но ще ви моля да издадете някакво удостоверение, което би задоволило съдилищата, ако в бъдеще вьпросът бъде отнесен по-горе, както по всяка вероятност ще стане. Това бе ловка защита. Доказателството не се носеше от него, а от Лайонел, но времето щеше да го заличи. А ако в бъдеще се оповестеше онова, което се канеше да покаже сега той, щеше да е твърде късно да го търсят другаде.
— Уверявам ви, сър Оливър, дори и да бяхте го убили след всичко, което стана, не бих могъл да ви сметна виновен в нещо повече, освен в наказанието на един груб и дързък оскърбител.
— Зная, сър. Но не беше тъй. Една от уликите против мене — всьщност главната — е тази, че от трупа на Годолфин до моята врата водела кървава следа.
Двамата господа наостриха слух. Свещеникът го наблюдаваше, без да мигне.
— Логичното, струва ми се, неоспоримото заключение е, че убиецът трябва да е бил ранен в сбиването. Кръвта надали е могла да бъде на жертвата, следователно е била на убиеца. Че убиецът е бил действително ранен, е установено, понеже по сабята на Годолфин е имало кръв. Сега, мастър Бейн, и вие, сър Андрю, ще бъдете свидетели, че по тялото ми няма дори и драскотина от последно време. Ще се съблека пред вас гол, както когато за първи път съм имал нещастието да се явя на този свят, и вие ще го установите. След това ще ви помоля, мастър Бейн, да съчините споменатото удостоверение. — И при тези думи той свали дрехата си.
— Но тъй като не желая да дам на тези тъпаци, които ме обвиняват, такова удовлетворение, за да не си помислят, че ме е страх от тях, трябва да ви помоля, господа, да запазите всичко в пълна тайна, докато оповестяването му се наложи от обстоятелствата.
Те разбраха основателността на предложението му и се съгласиха, все още изпълнени с недоверие. Но когато направиха проверката, и двамата останаха съвършено поразени, защото всичките им предположения бяха опровергани. Мастър Бейн естествено издаде необходимото удостоверение, подписа го и го скрепи с печата си, а сър Андрю добави своя подпис и печат като свидетел.
С този пергамент, който трябваше да му послужи за защита в случай на бъдеща нужда, сър Оливър се завърна у дома с повдигнат дух. Защото, щом това станеше безопасно, този пергамент можеше да се представи пред очите на сър Джон Килигрю и Розамунд и може би всичко щеше да се уреди.
ГЛАВА ШЕСТА
ДЖАСПЪР ЛИ
Ако тази Коледа бе скръбна в Годолфин Корт, тя не бе по-весела и в Пенароу.
През тези дни сър Оливър бе мрачен и мълчалив, по цели часове седеше, вгледан в сърцето на огъня, и неспирно преповтаряше в ума си всяка дума от разговора си с Розамунд ту с горчиво негодувание против нея, загдето толкова лесно бе повярвала в неговата вина, ту с по-мека тъга, като си даваше пълна сметка за силата на уликите против него.
Природеният му брат сега се движеше безшумно из къщата в състояние на някакво самообезличаване и не смееше да прекъсне размишленията на сър Оливър. Тяхната причина му бе добре известна. Той знаеше какво се беше случило в Годолфин Корт, знаеше, че Розамунд бе изпъдила сър Оливър завинаги, и сърцето му се късаше при мисълта, че трябва да остави върху плещите на брат му да тежи онова бреме, което по право би следвало да тежи на неговите.
Тази мисъл толкова много измъчваше ума му, че една вечер той реши да заговори.
— Нол — каза Лайонел, застанал до стола на брат си в осветената от огъня стая, и сложи ръка на рамото му, — не е ли по-добре да кажем истината?